навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони
Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

СЕМЕЕН КОДЕКС

В сила от 01.10.2009 г.

Обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player


Таблица за съответствие между разпоредбите на СК (нов) и СК (отм.)

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Предмет

Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.


Принципи

Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:
1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;
2. равенство на мъжа и жената;
3. доброволност на брачния съюз;
4. особена закрила на децата;
5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;
6. зачитане на личността в семейството;
7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.


Право на брак и на семейство

Чл. 3. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при условията, определени от този кодекс.

Глава втора.
СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК


Граждански брак

Чл. 4. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.
(2) Религиозният обред няма правно действие.


Съгласие на встъпващите в брак

Чл. 5. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.


Възраст за встъпване в брак

Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.
(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.


Пречки за сключване на брак

Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:
1. е свързано с друг брак;
2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.
(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.


Място на сключването на брака

Чл. 8./span>. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината, в която да сключат брак.
(2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.
(3) Бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличие на уважителни причини.


Документи за сключване на брак

Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице по гражданското състояние:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 7;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3;
3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3.
(2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие.


Ред за сключване на брака

Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 9.
(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения с данните по чл. 9, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност.
(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.


Действие на акта за сключване на граждански брак

Чл. 11. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
(2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.


Фамилно име на съпрузите

Чл. 12. При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.

Глава трета.
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ


Равенство между съпрузите

Чл. 13. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.


Взаимност между съпрузите

Чл. 14. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.


Съвместно живеене на съпрузите

Чл. 15. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено.


Свобода на личността

Чл. 16. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия.


Грижа за семейството

Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

Глава четвърта.
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Раздел I.
Общи положения


Режими на имуществени отношения

Чл. 18. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.
(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19.
(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19.


Регистър на имуществените отношения на съпрузите

Чл. 19. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.
(2) Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.
(3) Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират по реда на ал. 2 въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 или по чл. 27, ал. 2 и 3.
(4) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.
(5) Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.


Защита на третите лица

Чл. 20. При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.

Раздел II.
Законов режим на общност


Съпружеска имуществена общност

Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.


Лично имущество

Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.


Преобразуване на лично имущество

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.


Управление и разпореждане с общо имущество

Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.
(2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
(3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.


Разпореждане с лично имущество

Чл. 25. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.


Разпореждане със семейното жилище - лична собственост

Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.


Прекратяване на съпружеската имуществена общност

Чл. 27. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.
(2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.
(4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ - съпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ.
(5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.


Дялове на съпрузите

Чл. 28. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.


Определяне на по-голям дял на съпруга

Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.


Получаване на част от личното имущество

Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.


Срокове за предявяване на исковете

Чл. 31. Исковете по чл. 29, ал. 3 и чл. 30 могат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност, а по чл. 29, ал. 1 и 2 - до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.


Отговорност за задължения

Чл. 32. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

Раздел III.
Законов режим на разделност


Имуществена разделност

Чл. 33./span>. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.
(2) При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.


Разпореждане със семейното жилище

Чл. 34./span>. При разпореждане със семейното жилище се прилага чл. 26.


Предоставяне на лично имущество за ползване

Чл. 35. Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.


Отговорност за задължения на семейството

Чл. 36. (1) Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.

Раздел IV.
Договорен режим


Брачен договор

Чл. 37. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.
(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.
(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.


Съдържание на брачния договор

Чл. 38. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
(2) Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
(3) Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.
(4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.


Сключване на брачния договор

Чл. 39. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.
(2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, се прилага чл. 25, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
(4) Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира по реда на чл. 19, ал. 2.


Действие на брачния договор

Чл. 40. (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.
(2) С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.


Изменение на брачния договор

Чл. 41. (1) Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.
(2) По отношение на третите лица се прилага чл. 40, ал. 2.


Прекратяване и разваляне на брачния договор

Чл. 42. (1) Брачният договор се прекратява:
1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това - прилага се законовият режим на общност;
2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
(2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.


Недействителност на брачния договор

Чл. 43. (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.
(2) Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.

Глава пета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА


Основания

Чл. 44. Бракът се прекратява:
1. със смъртта на единия от съпрузите;
2. с унищожаването на брака;
3. с развод.


Прекратяване на брака при обявена смърт

Чл. 45. (1) Когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане в сила на решението.
(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.


Основания за унищожаване на брака

Чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато:
1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;
2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.


Предявяване на иск за унищожаване на брака

Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 6 - от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2 - от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.
(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора - до оздравяването или отменянето на запрещението.
(5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.


Последици от унищожаване на брака

Чл. 48. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще.
(2) Предположението за бащинство по чл. 61 важи и за заченатите или родените по време на унищожения брак деца.
(3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.


Развод поради разстройство на брака

Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".


Развод по взаимно съгласие

Чл. 50. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.


Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие

Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.
(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".
(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.


Продължаване на делото за развод от наследниците

Чл. 52. (1) Правото на развод не преминава върху наследниците.
(2) Призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг.
(3) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.


Фамилно име след развода

Чл. 53. След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.


Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт

Чл. 54. (1) След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Тези последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 52, ал. 2.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.


Отмяна на даренията

Чл. 55. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.


Предоставяне на семейното жилище след развода

Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 - и ако сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.


Наемно правоотношение

Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.


Предимство на брачния договор

Чл. 58. Разпоредбите на чл. 54 - 57 се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго.


Родителски права след развода

Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог.
(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция "Социално подпомагане" или му се предоставя социална услуга - резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.
(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.

Глава шеста.
ПРОИЗХОД


Произход от майката

Чл. 60. (1) Произходът от майката се определя от раждането.
(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.
(3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(4) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на жената, която оспорва произхода, както и детето.
(5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание.


Произход от бащата

Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 60, ал. 2.


Оспорване на бащинство

Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът
rss
Посети форума