КОДЕКС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА НА ЛЕКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2013 Г.)
Издаден от Министерството на
здравеопазването
Обн. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2000г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 28 Септември 2013г.
In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Въведение
Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя служи на живота, здравето (психическо и физическо) и работоспособността на отделния човек и целия народ. Лекарската професия е свободна професия. Тя изисква от лекаря човечност, всеотдайност и чувство за отговорност. Лекарят е длъжен да упражнява своята професия по съвест и да отговаря на доверието, което му предоставя тя.
Лекарската етика е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото.
Етичните норми регулират отношенията на лекаря с пациента и неговите близки и отношенията на лекаря с колегите му и с обществото.
Правилата на професионалната лекарска етика са задължителни за всеки лекар.
Чл. 2. Лекарската професия се основава на следните ценности:
1. професионална компетентност и отговорност;
2. честност, човечност, милосърдие;
3. добросъвестност;
4. тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото;
5. неприязън към самонадеяността и самохвалството;
6. вежливост към пациента и неговите близки;
7. психологичен подход към болния;
8. толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите убеждения и политическата принадлежност на личността;
9. еднакво отношение към болните с различно обществено, социално и материално положение.
Чл. 16. (1) Разрешените указания, отразени на табелите на лекарските кабинети, следва да включват само: име и фамилия, законно придобити титли, призната и упражнявана медицинска специалност; приемни дни и часове на лекаря, адрес и телефонен номер.
(2) Разрешените указания върху рецептите, бланките за писма или в нетърговските указатели включват: име и фамилия, законно придобита титла, научна степен и звания, придобита и упражнявана медицинска специалност, адрес и телефон, които улесняват контактите на лекаря с неговите пациенти.
Раздел II.
Отношения лекар-пациент
Чл. 38. (1) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) При необходимост се свиква лекарски консилиум.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарски консилиум е съвещание на лекари консултанти, което се свиква от лекуващия лекар по негова преценка, по желание на пациента или близките му, в случаите на трудности или противоречия в диагностиката и лечението. Решенията на консилиума при общо съгласие са задължителни и се привеждат в изпълнение.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) За определени заболявания при нужда се използват консултациите на национални и републикански консултанти.
Чл. 39. (1) Независим лекар-експерт е онзи лекар, определен от компетентен орган или заинтересувана институция да извърши експертиза или друго някакво изследване на определено лице, както и да се произнесе относно правилността на дадена диагноза или лечение, включително и случаите на анкетиране на медицински разходи за сметка на дадена осигурителна организация.
(2) Не може да бъде независим експерт лице, което е било или е лекуващ лекар или консултант на болния.
(3) Изискванията по този член не се отнасят до експертизата на работоспособността.
Раздел III.
Отношение между лекари
Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарите винаги си дължат морална и професионална помощ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Забранява се да се оклеветява колега, да се злослови и да се разпространяват неверни и недоказани обвинения срещу него.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лични разногласия между лекари не могат да бъдат предмет на публични полемики.
Чл. 51. (1) Лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със състоянието си, и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени от последния, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента.
(2) Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния.
(3) Доверените от пациента тайни лекарят запазва и след смъртта му.
Чл. 56. (1) Лекарят получава хонорар (възнаграждение) за своя труд.
(2) Хонорар е всяко възнаграждение за извършена работа в качеството му на лекар.
(3) Хонорарът е тази част от стойността или цената на медицинската дейност, върху която лекарят има пълни права, съобразявайки се с този кодекс.
Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) (1) Недопустими са всички форми на договаряне между лекари от различни специалности с цел подялба на хонорар, освен ако той не е изрично упоменат и достъпен като информация за пациента.
(2) Недопустими са всички форми на договаряне между лекари и фармацевти с цел подялба на хонорар.
(3) Недопустими са всички форми на договаряне между представители на фармацевтични фирми и лекари за изписване на лекарства и консумативи с цел придобиване на материални и други облаги.
Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Право на лекаря е да определи своя хонорар, като спазва правилата и реда за това, установени в съответното лечебно заведение.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2013 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Незаплатен хонорар не може да бъде основание за отказ за оказване на спешна помощ на пациент, намиращ се в непосредствена опасност за живота. Лекарят не изисква хонорар при оказване на спешна медицинска помощ.
(4) Лекарят има право да се откаже от хонорара си в даден случай по собствена преценка съобразно своите разбирания и оценка на конкретни обстоятелства, но не да намалява хонорара си под приетия от БЛС минимум за тази дейност.
Раздел VI.
Лекарят и обществото
Чл. 62. (1) Обществото дължи на лекаря уважение, добра материална осигуреност и опазване на достойнството му.
(2) Лекарят сам утвърждава авторитета си със своя професионализъм, компетентност, знание, умение и благородство в отношението си към пациента и обществото.
(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят не може с поведението и действията си, с думи, дела или публикации да уронва престижа на професията, на съсловната организация и доброто име на колегите си.
Чл. 64. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) (1) Комисията по професионална етика на БЛС изпълнява методични функции към комисиите по професионална етика на районните колегии на БЛС при мотивирано искане от тях. Нейните решения имат препоръчителен характер.
(2) При необходимост в работата си Комисията по професионална етика на БЛС и комисиите по професионална етика на районните колегии на БЛС могат да използват консултанти – експерти по специалности и юристи.
(3) Комисията по професионална етика на БЛС се самосезира/сезира и взема отношение и становища по повод изказвания, статии и интервюта, които уронват престижа и авторитета на лекаря и лекарското съсловие.
Параграф единствен. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Кодексът е приет от XXXIII, LVI и LVII Извънреден събор на БЛС и се издава на основание чл. 9, т. 2 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.