навсякъде
новини
форуми
общи

законодателство съд
международни прокуруратура
институции следствие
криминални избори
регионални

съд международни
прокуратура институции
криминални  
 
справочник
блогове
нормативни актове
закони кодекси правилници
конституция наредби ДВ
 
организации и лица
 
институции
 
образци и бланки
образци бланки
услуги
страници
семинари обучения гфо
работа
хумор
търси предлага
 

Справочник / Нормативни актове


Конституция Правилници
Кодекси Правилници по прилагане
Наредби Последен брой на ДВ
Закони

КОДЕКС НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

В сила от 01.01.1971 г.

Обн. ДВ. бр.55 от 14 Юли 1970г., обн. ДВ. бр.56 от 17 Юли 1970г., попр. ДВ. бр.58 от 24 Юли 1970г., изм. ДВ. бр.55 от 18 Юли 1975г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 1987г., изм. ДВ. бр.30 от 13 Април 1990г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Юли 1998г., доп. ДВ. бр.12 от 11 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.113 от 3 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.62 от 1 Август 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.85 от 29 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 10 Юли 2015г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Get Adobe Flash player

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Предмет и приложно поле


Обществени отношения, предмет на кодекса

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Този кодекс урежда обществените отношения в Република България, които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него, изискванията за българската принадлежност на корабите, изискванията към корабните и превозните документи, правата и задълженията на капитаните и екипажите, договорите за превоз на товари, пътници и багаж, вещните права върху корабите, договорите за наем на кораби, договорите за застраховка на кораби и товари, авариите на кораби, спасяването по море и река и други отношения, свързани с корабоплаването и неговата безопасност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За правоотношенията по ал. 1, неуредени с този кодекс, се прилагат нормите на действащото българско законодателство.


Самостоятелност при договаряне




Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С изключение на случаите, предвидени в повелителните норми на този кодекс, страните, които участвуват в отношения, свързани с търговското корабоплаване, могат сами да уреждат с договор взаимните си права и задължения.


Обхват на корабоплаването и търговска свобода

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Търговското корабоплаване обхваща дейностите за превоз на пътници, багажи, товари и поща с кораби, наемане, други сделки с кораби, влачене и тласкане на кораби и товари, търсене, спасяване и оказване на помощ на търпящи бедствия хора и кораби, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, стопански риболов, експлоатация на морски и речни ресурси и други стопански дейности с използване на кораби.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Търговското корабоплаване се осъществява свободно в условията на защита и разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.


Търговски кораб

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Търговски кораб по смисъла на този кодекс е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване и за извършване на дейностите по чл. 3, с изключение на закотвените в акваторията на пристанищата плаващи докове и плаващи работилници, предназначени за корабостроене и/или кораборемонт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Считат се като търговски кораби и плаващите съоръжения за изваждане на потънало имущество или за друга стопанска дейност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Правилата относно корабите се прилагат спрямо корабите в строеж след пускането им на вода с изключение на разпоредбите на глава трета, раздел І, които се прилагат от момента на залагането на кила.


Прилoжение към специалните видове кораби

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Разпоредбите за търговските кораби, с изключение на разпоредбите за превоз на пътници и товари и за обща авария, се прилагат съответно и за корабите, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество.
(2) Разпоредбите не се прилагат за военните превози на товари и пътници, дори и когато се извършват с търговски кораби.
(3) Разпоредбите се прилагат и към военните кораби, когато се използват за търговски цели.


Превоз на пътници и товари между пристанищата на Република България

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Превозът на пътници и товари, влаченето и тласкането на кораби, свързани с използването на кораби, между пристанищата на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.
(2) Превозите и дейностите, свързани с хидротехнически и подводнотехнически работи, улов на биологични морски и речни ресурси, проучване и добив на минерални и други неживи ресурси, пилотаж, бункероване, приемане на отпадъци, нефтоводни смеси и други дейности, извършвани с кораби във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.
(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под знамето на държава - членка на Европейския съюз, при условие, че отговарят на нормативните изисквания за крайбрежно (каботажно) плаване.
(4) Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под друго знаме, при условие, че това е уговорено в международен договор, по който Република България е страна, или с решение на Министерския съвет за всеки конкретен случай.
(5) (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията при сериозни смущения на вътрешния пазар, причинени поради либерализацията на пазара, може да сезира компетентните органи на Европейския съюз за въвеждане на изключения от правилото по ал. 3 и 4 за срок 12 месеца.
(6) При превозите по вътрешни водни пътища задължение за извършване на обществена услуга може да се изпълнява въз основа на договор, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид обществени услуги.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Задължението за извършване на обществена услуга по ал. 6 се възлага с договор с продължителност до 5 години, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена услуга. Договорът се актуализира ежегодно.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) В договора с превозвач по ал. 7 се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1 се определят с наредби на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(10) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за сключване на договор за обществена услуга за превоз на пътници по вътрешни водни пътища се определят с наредба на Министерския съвет.


Превоз на товари по вътрешни водни пътища

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Превозът на товари по вътрешни водни пътища се извършва от превозвачи, които отговарят на изискванията за професионална компетентност, финансова стабилност и добра репутация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за установяване и удостоверяване на изискванията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За извършване на превоз на товари по вътрешни водни пътища е необходимо превозвачите да притежават свидетелство за професионална компетентност.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Свидетелството за професионална компетентност се издава, след като превозвачите удостоверят, че отговарят на изискванията на ал. 1.
(5) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За издаването на свидетелство за професионална компетентност на превозвач за превоз на товари по вътрешни водни пътища се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.


Фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За финансиране на дейностите по регулиране на капацитета на флота по вътрешни водни пътища се създава фонд "Вътрешни водни пътища" като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.


Събиране и отчитане на средства по фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6в. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)Приходите по фонд "Вътрешни водни пътища" се събират, отчитат и централизират в системата на единната бюджетна сметка чрез използване на отделни транзитни сметки, открити на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Българската народна банка.
(2) Приходите на фонда се формират от вноски от корабособствениците, които пускат в експлоатация плавателни съдове и за които се прилагат мерките по регулиране на капацитета на флота.
(3) Приходите по фонда постъпват в три отделни транзитни сметки според типа на плавателния съд:
1. за кораби за насипни товари;
2. за танкери;
3. за тласкачи.


Разходване на средствата по фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6г. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., сила от 01.01.2007 г.) (1) По бюджета на фонд "Вътрешни водни пътища" се извършват разходи за регулиране на капацитета на флота по вътрешните водни пътища.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Разходите по ал. 1 се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата на електронното бюджетно разплащане.
(3) Неусвоената част от постъпилите по чл. 6в средства, включително средства от минали години, е неделима част от единната сметка и се изразходва само в съответствие с разпоредбите на кодекса.
(4) Средствата по ал. 3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единната сметка.


Управителен съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6д. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Фонд "Вътрешни водни пътища" се ръководи от управителен съвет, който се състои от петима членове, включително председател.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда.


Състав на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6е. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Членове на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" са заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заместник-министър на финансите, заместник-министър на икономиката и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(2) Ръководителите на министерствата по ал. 1 определят своите представители в управителния съвет на фонда.
(3) Председателят на управителния съвет издава заповед, с която определя поименния състав на управителния съвет.


Заседания на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6ж. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" при прилагане на мерки по регулиране на капацитета на флота заседава най-малко веднъж на три месеца.
(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.
(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.
(4) В заседанията на управителния съвет на фонда могат да участват представители на организациите на корабособствениците с право на участие, но без право на глас при вземането на решения.


Правомощия на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6з. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" приема мерки по регулиране на капацитета на флота и приема проект на бюджет на фонда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се предлага на Министерството на финансите по установения от закона ред.


Мерки по регулиране на капацитета на флота

Чл. 6и. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Мерки по регулиране на капацитета на флота се предприемат в съответствие с разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз.
(2) Когато разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз не могат да бъдат прилагани пряко, Министерският съвет приема наредби за тяхното въвеждане.
(3) Контролът за изпълнението на мерките по регулиране на капацитета на флота и организационно-техническото осигуряване на дейността на фонда се осъществяват от Изпълнителна агенция "Морска администрация".


Свобода на сдружаване

Чл. 6к. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 6в - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Превозвачите на товари и пътници могат свободно да се сдружават за постигане на общи цели при спазване разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.


Правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Загл. изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда държавната политика в областта на търговското корабоплаване и представлява Република България в международните организации в тази област, като:
1. изпълнява функциите на администрация по международните договори, страна по които е Република България, и предлага присъединяването на страната в международни организации и договори;
2. определя нормите за подготовка и реда за освидетелстване на морските лица и осъществява контрол върху спазването им;
3. определя нормите за безопасност на търговското корабоплаване, контролира спазването на правилата на безопасност и организира действията по корабоплаването;
4. осъществява контрол за предотвратяването и ограничаването на замърсявания от кораби на териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища;
5. създава ред и организация по търсенето и спасяването на море и във вътрешните водни пътища и за откриване на източниците за замърсяване на околната среда;
6. съвместно с министъра на отбраната създава организация за събиране и предоставяне на информация, управление и контрол на трафика на кораби.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява своите правомощия чрез Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията координира дейността по провеждане на одит от Международната морска организация за спазването на изискванията на международните договори в областта на търговското корабоплаване, страна по които е Република България. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията публикува резултатите от извършения одит на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.


Съгласувани действия

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията предприема съответните действия в случай, че се ограничава свободният достъп на български превозвач до превози на пътници и товари в държави, нечленуващи в Европейския съюз.


Терени за строителство

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Отреждането на земни и водни участъци и извършване на строителство по крайбрежията и във вътрешни води и териториално море и в зоните на действия на средствата за навигационно осигуряване се извършва само след предварително съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Раздел II.
Приложим закон


Отговорност на корабопритежателя

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Основанието и пределите на отговорността на корабопритежателя се уреждат от закона на държавата, под чието знаме плава корабът (закон на знамето).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За вреди и загуби, причинени от непозволено увреждане от кораб във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се прилага българското законодателство.
(3) Корабопритежател по смисъла на този кодекс е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание.


Вещни права

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Спрямо правото на собственост и другите вещни права върху кораби, придобиването, изменението и прехвърлянето на такива права, както и спрямо вписването в корабния регистър се прилага законът на основния регистър.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът.


Привилегировани вземания

Чл. 11. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Привилегиите за вземания, предвидени в този кодекс, се уреждат според закона на страната, където се извършва принудителното изпълнение.


Екипаж

Чл. 12. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали.


Събития и действия на кораба

Чл. 13. (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията, произтичащи от събития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, се уреждат от закона на знамето.


Сблъсквания на кораби

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията по обезщетяване на вредите, възникнали поради сблъскване на кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се уреждат съгласно действащото в страната законодателство.
(2) Ако сблъскването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът за обезщетение.
(3) Ако всички сблъскали се кораби плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало сблъскването.


Спасяване и помощ

Чл. 15. (1) (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията по възнаграждения за спасяване, станали във вътрешни води или в териториално море на Република България, се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс.
(2) Ако спасяването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът.
(3) Ако спасяващият кораб и спасеният кораб плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало спасяването.
(4) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя и капитана и другите членове на екипажа се урежда от закона на знамето на спасяващия кораб.


Обща авария

Чл. 16. (1) Спрямо задълженията за вноски, произтичащи от обща авария, се прилага законът на страната, в която се намира мястото, където след общата авария е завършено пътуването.
(2) Ако всички засегнати от общата авария имат една и съща националност, прилага се общият им национален закон.


Потънало имущество

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията във връзка с изваждането на потънало имущество в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс, а в открито море - от закона на знамето на извличащия кораб.


Морски протести

Чл. 18. Морските протести се извършват според закона на страната, пред чиито учреждения или организации се обявяват.


Превоз на товари

Чл. 19. (1) Спрямо договорите за превоз на товари се прилагат разпоредбите на уговорения между страните закон при условията на чл. 24 от този кодекс.
(2) Ако няма такава уговорка, прилагат се разпоредбите на този кодекс.


Наем на кораб

Чл. 20. Към договорите за наем на кораб се прилага законът на знамето на кораба.


Превоз на пътници и багаж

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)


Международни договори

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато по силата на международен договор, по който Република България е страна, се изисква определяне на български участници за осъществяване на дейности по превоз на пътници и товари, изборът да се извършва с конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.


Договор за влачене

Чл. 22. Спрямо договора за влачене по глава IX, раздел III от този кодекс се прилага законът на знамето на влачещия кораб.


Конвенция с участие на Република България (Загл. изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.)

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Ако международен договор, по който Република България е страна, установява правила, различни от тези, които се съдържат в този кодекс, прилагат се правилата на международния договор.


Избор на приложимия закон от страните

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)


Избор на съд или арбитраж

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При спор, възникнал от отношения, свързани с търговското корабоплаване, ако една от страните има седалище в друга държава или е гражданин на друга държава, може по общо съгласие на двете страни да се предвиди разглеждането му от съд или арбитраж в една от двете държави или в трета държава.
(2) Ако няма такава уговорка, компетентен е съдът на страната, където се намира седалището на корабопритежателя.


Предели на прилагане на чуждия закон

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Глава втора.
КОРАБИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.
Българска принадлежност на корабите


Българско знаме

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) Под знамето на Република България плава само кораб:
1. който е собственост на държавата;
2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице;
3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице;
4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България;
5. който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на договора.
(2) На физическите и юридическите лица от страна - членка на Европейския съюз, се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, което се предоставя на българските физически и юридически лица по отношение на регистрирането на корабите.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Под знамето на Република България може да плава и кораб, използван за туризъм, спорт, спортен риболов или развлечение, който е собственост на притежаващо разрешение за постоянно пребиваване в Република България физическо лице от страна, която не е членка на Европейския съюз.
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Правата върху корабите по ал. 1, т. 5 не могат да бъдат различни от включените в договора за наемане.


Български кораб

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.)


Право на експлоатация

Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.)


Индивидуализиране на корабите

Чл. 30. Корабите се индивидуализират от следните данни:
а) име или номер;
б) националност;
в) пристанище на вписването и
г) (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) брутен и нетен тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби.


Наименование на корабите

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всеки кораб трябва да бъде наименуван от неговия собственик, който е извършил предварително проверка за изключителност на наименованието в Изпълнителна агенция "Морска администрация".


Означаване на корабите

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32 - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Името или номерът на всеки кораб, плаващ под българско знаме трябва да бъде означено на носа на двата борда и на кърмата. Освен това на кърмата под името или номера се означава и пристанището, където е регистриран корабът.
(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Означаването на корабите за стопански риболов се извършва по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Корабите, плаващи под българско знаме издигат националното знаме на Република България.

Раздел II.
Регистрови книги за вписване на корабите (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)


Вписване

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Всеки кораб, плаващ под българско знаме трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция "Морска администрация".
(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Условията и редът за пререгистриране на кораби от регистър на страна - членка на Европейския съюз, в българския регистър на корабите се определят в наредбата по чл. 45, ал. 1.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Не се нуждаят от вписване плаващите средства като лодки и други, които са принадлежност на корабите.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабопритежателите сами определят пристанището, в което ще се извърши вписването.


Видове регистрови книги

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Регистровите книги се разделят на:
1. регистрови книги на малките кораби;
2. регистрови книги на големите кораби;
3. регистрови книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър;
4. регистрови книги на корабите в строеж с дължина над 12 метра.
(2) В регистровите книги за малките кораби се вписват кораби:
1. с дължина до 20 метра включително - за речните кораби;
2. с големина до 40 бруто тона включително - за морските кораби.
(3) В регистровите книги за големите кораби се вписват кораби:
1. с дължина, по-голяма от 20 метра - за речните кораби;
2. с големина над 40 бруто тона - за морските кораби.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме.


Свидетелство за регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, се издава свидетелство за регистрация.


Временно свидетелство за регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3, се издава временно свидетелство за регистрация.
(2) Документът по ал. 1 удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.


Временно свидетелство за плаване

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) На кораб, който към момента на придобиването му от лице по чл. 27, ал. 1, т. 1 - 4 или ал. 3 плава под чуждо знаме, и на кораб, строящ се в Република България, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или оправомощено от него длъжностно лице издава временно свидетелство за плаване под знамето на Република България.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Свидетелството по ал. 1 на кораб, придобит в чужбина, е валидно до пристигането на кораба до българско пристанище, в което ще бъде вписан, но за срок не по-дълъг от една година. Когато в момента на придобиването корабът се намира в българско пристанище, свидетелството по ал. 1 се издава за срок от една година.
(3) Свидетелството по ал. 1 на кораб, строящ се в Република България, се издава след пускането на вода за срок не по-дълъг от една година.


Условия и действие на вписването

Чл. 37. (1) Кораб, вписан в чужд регистър, може да се впише в български регистър, след като бъде заличен от чуждия. След извършване на вписването в българския регистър всички по-рано извършени вписвания относно същия кораб в чуждестранни регистри нямат сила.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Вписването на кораб, плаващ под българско знаме в чужд регистър не поражда никакви правни последици, ако корабът не бъде заличен по установения ред от българския регистър.
(3) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Действието на вписването по ал. 1 и 2 не се отнася за корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 или в чужд регистър на корабите, наети по договор за беърбоут чартър.


Данни за вписване

Чл. 38. (1) В регистъра се вписват:
1. пристанището, в което се извършва вписването;
2. поредният номер и датата на вписването;
3. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) предишното име, регистрация и номер на кораба от Международната морска организация (IMO), ако има такава;
4. времето и мястото на построяването на кораба;
5. наименованието и седалището на притежателя;
6. основанието за придобиване на кораба;
7. техническа характеристика на кораба;
8. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) ипотеки и установяването на други ограничения в разпорежданията с кораба;
9. (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) името, адресът и националността на наемателя по договор за беърбоут чартър;
10. (предишна т. 9, доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) датата и основанието за вписване или отписване на кораба.
(2) Всяко изменение на вписаните в регистъра обстоятелства също подлежи на вписване.
(3) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.)


Заявяване за вписване и отписване (Загл. доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Вписването и отписването от регистъра се извършва по заявление на собственика на кораба, в което се посочват всички необходими данни.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Нотариусът или консулът, пред който е извършено прехвърлянето на собствеността, учредяването на ипотека върху кораб или други тежести, съобщава служебно за това на органа, който води регистъра за вписване на корабите.


Вписване на кораб, нает по договор за беърбоут чартър

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 при наличие на следните условия:
1. да е нает от българско юридическо или физическо лице;
2. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)
3. да не е вписан в друг регистър при условията на договор за беърбоут чартър;
4. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) да е представено извлечение от основната регистрация на кораба, съдържащо описание на кораба и данни за корабособственика.
(2) За да се извърши вписване по ал. 1, беърбоут чартьорът трябва да представи пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" писмено съгласие за плаване на кораба под българско знаме по този ред, изразено от:
1. компетентните власти на основния регистър;
2. корабособственика.
3. (отм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.)


Условия за плаване под чуждо знаме на кораб, нает по договор за беърбоут чартър (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.)

Чл. 39б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Кораб, вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, може да бъде вписан временно в регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора след писмено съгласие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", при условие че:
1. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)
2. пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" са представени следните документи:
а) писмено заявление от корабособственика за вписване на кораба при условията на договор за беърбоут чартър в чужд регистър;
б) писмено съгласие с нотариална заверка на подписите за такава регистрация от всички ипотекарни кредитори или лица, в полза на които са учредени други вещни тежести и ограничения, ако има такива;
в) писмена декларация от корабособственика за предаване на Изпълнителна агенция "Морска администрация" на всички корабни документи в 14-дневен срок от вписването на кораба в съответния регистър;
г) писмена декларация от страна на наемателя, че корабът няма да плава под българско знаме за периода на регистрацията;
д) договора за беърбоут чартър.


Основен регистър

Чл. 39в. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Основен е регистърът, в който се вписва собствеността върху кораба и в който подлежат на вписване ипотеки върху кораб или други вещни тежести и ограничения върху правото на разпореждане.


Съвместим регистър

Чл. 39г. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)


Срок за заявяване

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Заявлението за вписване в регистъра трябва да се направи в срок до 6 седмици от деня, в който лицата, които са длъжни да направят тези заявления, са узнали за обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(2) При придобиване на кораб зад граница този срок е шест седмици от деня, в който корабът за пръв път е пристигнал в българско пристанище.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)


Обжалване

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да извърши вписване в регистъра на обстоятелство, подлежащо на вписване, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Вписване на кораби в строеж

Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабите в строеж се вписват в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 4 от момента на залагането на кила или извършването на равностойни строителни работи.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Вписването на кораб в строеж се извършва по заявление на собственика на кораба в строеж, към което се прилага договорът за строеж. При прехвърляне правото на собственост върху кораб в строеж, който вече е вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 4, по заявление на новия собственик корабът може да продължи да бъде вписан по същата партида до окончателното му завършване, като в този случай не се прилага чл. 27.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава на кораб в строеж свидетелство за вписване в регистъра.


Заличаване на вписването

Чл. 41. (1) Заличава се от регистъра кораб:
1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) за който отпадне основанието да плава под знамето на Република България;
2. потънал, изчезнал или разрушен;
3. признат за негоден за ремонт или ремонтирането му е станало стопански неизгодно.
(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може служебно да заличи кораб, който не отговаря на изискванията за безопасност. Заличаването се предприема, когато са изпълнени последователно следните условия:
1. корабът е с изтекъл срок на валидност на корабните свидетелства за безопасност;
2. корабопритежателят в продължение на три месеца не е уведомил агенцията за извършване на преглед за подновяване на корабните свидетелства за безопасност или за временно изваждане на кораба от експлоатация;
3. корабопритежателят в срок от един месец не е отговорил на писмената покана да представи доказателства, че корабът не подлежи на отписване.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, посочени в ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, заличаването на кораба става със съгласието на кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра.


Изчезнал кораб

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабът се счита за изчезнал, когато не са се получили от него никакви известия през течение на един месец в Черно море, Средиземно море или вътрешни водни пътища в Европа и три месеца в океанско плаване. Ако получаването на известие е могло да бъде забавено поради военни действия, този срок е шест месеца.


Значение на вписването спрямо трети лица

Чл. 43. Обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра, имат сила за трети лица само след вписването им.


Публичност на регистрите

Чл. 44. Регистрите са явни. Лицата, които имат интерес от това, могат да искат заверени извлечения от регистъра, за което заплащат такса.


Наредба за регистъра на корабите

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за вписване в регистъра на корабите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) За извършените вписвания, извлечения и удостоверявания на обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на корабите, плаващи под българско знаме, Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен от Министерския съвет.

Глава трета.
ВЕЩНИ ПРАВА И ПРИВИЛЕГИИ

Раздел I.
Прехвърляне и ипотекиране на кораби


Форма на сделката

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Сделките за прехвърляне на собственост, както и за учредяване на ипотека върху кораб или върху кораб в строеж се извършват в писмена форма с нотариално заверени подписи.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(3) Не се допуска законна ипотека.


Валидност на сделката

Чл. 47. (1) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяко прехвърляне на собственост върху кораб или кораб в строеж може да се противопостави на трети лица само след вписването в регистъра.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Учредяването на ипотека върху кораб или кораб в строеж е валидно след вписването в регистъра.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато корабът е снабден с временно свидетелство за регистрация, всяко прехвърляне на собствеността върху кораба може да се противопостави на трети лица само след вписването в това свидетелство.


Ипотека върху кораб

Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) За обезпечаване на едно вземане може да се учреди ипотека върху вписан в регистровите книги кораб.
(2) Ипотеката върху кораб може да се учреди за свое или за чуждо задължение.


Срок за действие на вписването

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Ипотеката върху кораб или кораб в строеж има сила 5 (пет) години от датата на вписването, ако не бъде подновено от кредитора.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Правото на предпочтително удовлетворение обхваща всички вземания, определени в договора за ипотека.


Обект на ипотека върху кораб (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Ипотека може да се учреди върху цял кораб. Тя се простира и върху обезщетението по застраховката на кораба, но не обхваща товара, превозната цена и наема.
(2) Ипотеката върху кораб обхваща най-малко неговия корпус, машини, механизми и оборудване.


Действие на ипотеката

Чл. 50. (1) Ипотекираният кораб не се предава във владение на ипотекарния кредитор.
(2) Принудително изпълнение срещу кораби, собственост на българската държава не се допуска. Изключение от този принцип се допуска само в полза на кредиторите, отпуснали кредит за закупуване на кораб и в чиято полза е учредена ипотека.
(3) Принудителното изпълнение се спира при представяне на банкова гаранция.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Промяната на пристанището, където е вписан корабът, или промяната на името на ипотекирания кораб, както и конструктивна промяна на кораба без писмено съгласие на ипотекарните кредитори не се допуска.


Задължения на ипотекарния длъжник

Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Ипотекарният длъжник за времето на действие на ипотека е длъжен да поддържа класа на кораба, когато има такъв, валидността на корабните документи, както и да застрахова кораба срещу морски рискове.


Права на ипотекарния кредитор

Чл. 50б. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) При неизпълнение на задълженията на ипотекарния длъжник кредиторът може да продаде ипотекирания кораб, а когато това е уговорено в договора за ипотека - да отдаде кораба под наем, да възложи управлението му на мениджър или да извърши всяко друго действие, предвидено в този договор.
(2) В случай че ипотекарният длъжник създаде пречки за изпълнение на някое от действията по ал. 1, ипотекарният кредитор упражнява правата си по реда на Гражданския процесуален кодекс. С приходите от упражнените права се погасява обезпеченото вземане след приспадане на съответните разходи.
(3) Ипотекарният кредитор отговаря за причинените вреди, ако упражни неоснователно някое от правата си по ал. 1.


Принудително удовлетворяване от цената на кораба

Чл. 50в. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания кораб, в чиято и собственост да се намира той.
(2) Правото на предпочтително удовлетворение се простира и върху доходите от кораба от деня, в който при принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях съгласно Гражданския процесуален кодекс.
(3) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на договора за ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.


Валидност на ипотеката, учредена в чужбина

Чл. 51. (1) Ипотеката, учредена върху кораб, придобит или построен в чужбина, преди да е станал българска собственост, е валидна при условие:
а) че има договорен характер;
б) (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) че е била вписана при учредяването й съгласно закона на основния регистър;
в) че се впише по реда на този кодекс едновременно с вписването на кораба в регистъра.
(2) При спазване на горните условия ипотеката запазва реда, който е имала преди преминаването на кораба в българска собственост.


Ред на ипотеките

Чл. 52. При две или повече ипотеки върху един и същ кораб редът на предпочтително удовлетворение се определя от датата на вписването. Ако вписването е направено в един и същ ден, меродавен е поредният номер в регистъра.

Раздел II.
Привилегировани вземания


Действие

Чл. 53. (1) Предвидените в тази глава вземания се предпочитат пред всяка друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установени в други закони.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Тези привилегировани вземания се предпочитат и пред ипотеките върху кораб независимо от реда на вписването им.


Ред на привилегированите вземания

Чл. 54. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл. 55 имущества в реда, по който са изброени, следните вземания:
а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите с цел да се опази подлежащият на публична продан кораб или във връзка с продажба на кораб и разпределение на получената сума;
б) вземанията за корабни и пристанищни такси и заплащанията за извършени услуги в пристанището, пилотски услуги и разноските по надзора за кораба и неговото състояние, направени след влизането на кораба в последното пристанище;
в) вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудовите договори, вземанията по общественото осигуряване и вземанията за инвалидност и смърт, доколкото всички посочени вземания се отнасят до кораба;
г) вземанията за възнаграждения, които се полагат за спасяване, и вноските при обща авария;
д) (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) вземанията за обезщетение, които се полагат за щети поради сблъсквания или други произшествия, както и вземанията за щети, причинени на пътниците, включително и на членовете на екипажа; за обезщетение на щетите, настъпили вследствие загуби или повреди на товара или багажа;
е) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл. 95 - 98), ако тези действия са предизвикани от действителни нужди за запазването на кораба или продължаването на рейса му независимо от това, дали капитанът е едновременно корабопритежател и дали вземането принадлежи на капитана или на трето лице.


Суми за удовлетворение на привилегиите върху кораба

Чл. 55. Вземанията, посочени в чл. 54, се удовлетворяват:
а) от стойността на кораба;
б) от навлото и таксите за превоз на пътници и багажа им за рейса, през време на който е възникнало привилегированото вземане;
в) от полагащите се на кораба вноски по обща авария, както и от обезщетенията за претърпени от кораба и невъзстановени още повреди или вследствие загубата на превозната цена;
г) от възнагражденията, които се полагат на кораба за спасяване преди завършването на рейса, като се приспаднат сумите, полагащи се на капитана и на екипажа на кораба.


Привилегировани вземания върху товара

Чл. 56. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл. 57 имущества в реда, по който са изброени, следните вземания, в това число пред вземанията, обезпечени със залог върху имуществата:
а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите, с цел да се опази подлежащият на публична продан товар или във връзка с продажбата на товара и разпределението на получената сума, мита и пристанищни такси, дължими за услуги, свързани с товара;
б) вземанията за възнаграждения, които се полагат за спасяване, и дължимите за разпределение вноски по обща авария;
в) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл. 95-98) за съхраняване на товара или за продължаването на рейса независимо дали капитанът е едновременно корабопритежател или не и дали вземането принадлежи на последния или на трето лице;
г) вземанията за превозна цена и други полагащи се за превоза на даден товар платежи.


Суми за удовлетворение на привилегиите върху товара

Чл. 57. Вземанията, посочени в чл. 56, се удовлетворяват:
а) от стойността на товара, непредаден на получателя;
б) от обезщетението за повреден товар;
в) от обезщетението за обща авария, полагащо се за товара.


Съразмерност на привилегиите от еднаква степен

Чл. 58. (1) Вземанията, посочени в чл. 54 и 56, се удовлетворяват по реда на степенуването им, а в пределите на всяка степен - съразмерно. Вземанията, посочени в чл. 54, букви "г" и "е" и чл. 56, се удовлетворяват в пределите на тези степени по обратния ред на тяхното възникване.
(2) Вземанията, възникнали от един и същ случай, се смятат за възникнали едновременно.


Привилегировани вземания от последното пътуване

Чл. 59. (1) Привилегированите вземания, посочени в чл. 54, отнасящи се до последното пътуване, се удовлетворяват преди вземанията от предишното пътуване.
(2) Вземанията, посочени в чл. 54, буква "в", отнасящи се за няколко рейса, се удовлетворяват наравно с вземанията за последния рейс.


Времетраене на привилегията

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Правото на предпочтително удовлетворение от имуществата, посочени в чл. 55, букви "б" и "г", запазва силата си, докато съответните суми не са още изплатени или не са предадени от капитана на корабопритежателя.


Прекратяване на привилегията

Чл. 61. (1) Правото на предпочтително удовлетворение от стойността на кораба или товара се прекратява с разпределението на сумите от продажбата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Привилегията се прекратява и след изтичането на едногодишен срок за вземанията, посочени в чл. 54 и 56, а привилегиите за вземанията по чл. 54, буква "д" и чл. 56, буква "в" се прекратяват след изтичането на 6-месечен срок.


Изключване на застрахователните обезщетения

Чл. 62. Вземанията, ползуващи се с право на предпочтително удовлетворение, не могат да се удовлетворяват от застрахователните обезщетения, дължими за кораба и товара, освен при пълното им погиване.

Глава четвърта.
УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА КОРАБОПЛАВАНЕТО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.
Измерване на корабите


Обсег

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 63 - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Измерването на кораба се заключава в определянето на неговия бруто и нето тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби и останалите технически данни, които подлежат на вписване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Измерването на корабите в Република България се извършва от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Измерването на тонажа на морските кораби може да се извършва и от организации, признати съгласно чл. 73, ал. 2.


Задължително измерване

Чл. 64. На задължително измерване подлежат:
а) българските търговски кораби;
б) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) чуждите търговски кораби, които посещават за първи път българско пристанище и плаващи под знамето на държава, с която Република България няма подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си свидетелства, или които не притежават такива, издадени от организации, признати по съответния ред в България и Европейския съюз.


Доброволно измерване

Чл. 65. Други кораби могат да бъдат измервани по искане на корабопритежателя или капитана.


Органи на измерването

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.)


Контролни измервания

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Кораб, който подлежи на задължително измерване, може да бъде подложен на проверка за контролно измерване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Всички риболовни кораби, извършващи стопански риболов, подлежат на контролно измерване за целите на Регистъра на риболовните кораби, воден от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.


Контролно измерване на чужд кораб

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Чужд кораб, който посети българско пристанище и плава под знамето на държава, с която Република България има подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си документи, или който има мерително свидетелство, издадено от класификационна организация, призната в България и Европейския съюз, може да бъде подложен на контролно измерване на бруто и нето тонажа или водоизместването на речните кораби.


Мерително свидетелство

Чл. 69. След измерване на кораба се издава мерително свидетелство.


Такси за измерване

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси за измерването на корабите.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При контролни измервания не се събират такси, ако резултатите от контролното измерване съответствуват на данните в мерителното свидетелство или измерването е по чл. 67, ал. 2.


Наредба за измерването

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за измерване на корабите.

Раздел II.
Безопасност на корабоплаването (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)


Основни изисквания

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Кораб не може да бъде пуснат в експлоатация, ако не бъде установено по съответния ред от Изпълнителна агенция "Морска администрация", че е построен, стъкмен и екипажът му отговаря по брой и квалификация на изискванията за безопасност на корабоплаването.
(2) Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на компетентните органи и да предприеме необходимите мерки по отношение на кораба и екипажа за изпълнение на изискванията за безопасност, опазване на морската среда от замърсяване от кораби и за опазване и възстановяване на рибните ресурси.
(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредби изискванията за безопасност към отделните видове кораби, тяхната конструкция и корабно оборудване.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Корабите и плавателните средства, плаващи във вътрешните води, териториалното море и прилежащата зона на Република България, трябва да бъдат оборудвани със средства за радиокомуникация, съответно одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" в съответствие с изискванията за регистрация, оборудване, монтаж и използване на радиооборудването по Закона за далекосъобщенията.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Самоходните кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, малките кораби, фериботите и несамоходните плаващи средства и устройства, трябва да бъдат оборудвани със съответните одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" корабни радиотелефонни станции за осъществяване на радиообмен в обхвата на метровите вълни.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за оборудване, регистрация и използване на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с регионалното споразумение за радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища.
(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да отправи запитване до предишната държава на знамето за кораба във връзка с дейностите по ал. 1 с цел установяване наличието на неотстранени неизправности, свързани с безопасността, които са били идентифицирани от предишната държава на знамето. Когато друга държава на знамето поиска информация относно кораб, който преди това е плавал под българско знаме, Изпълнителна агенция "Морска администрация" предоставя информация относно неизправности, както и всякаква друга информация, свързана с безопасността, на държавата на знамето, искаща информацията.


Преглед на кораби и корабопритежатели

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва прегледи на кораби и корабопритежатели за установяване спазването на изискванията за безопасност, безопасна експлоатация на корабите и предотвратяване замърсяването на околната среда. Въз основа на прегледите Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответните свидетелства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Прегледите по ал. 1 може да се извършват и от други организации, признати по реда на действащото вторично право на Европейския съюз.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредби условията и реда за извършване на прегледите, за оправомощаване и за оттегляне на предоставените правомощия за извършване на прегледите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)


Определяне на класа на корабите

Чл. 73а. (Нов. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Определянето и поддържането на класа на корабите, плаващи под българско знаме, за които се изисква да притежават клас, както и техническият надзор върху тяхното проектиране, строеж, експлоатация и ремонт се извършват от български юридически лица (класификационни организации) или от чуждестранни класификационни организации, признати по реда на действащото вторично право на Европейския съюз.
(2) Корабите, за които се прилагат Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS 74), изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г. (ратифицирана с указ - ДВ, бр. 61 от 1983 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., подписана в Лондон на 5 април 1966 г. (ратифицирана с указ - ДВ, бр. 94 от 1968 г.) (ДВ, бр. 81 от 2003 г.), и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 94 от 2004 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), както и корабите, превозващи опасни товари по вътрешните водни пътища съгласно Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), сключено в Женева на 26 май 2000 г. (ратифицирано със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 43 от 2008 г.), се изисква да притежават клас.
(3) Техническият надзор при проектиране, строеж, експлоатация и ремонт на корабите, за които не се изисква да притежават клас, монтирането, поддържането и ремонтът на електронавигационното, спасителното и противопожарното оборудване може да се извършват от български или чуждестранни юридически лица, оправомощени за тази дейност от Изпълнителна агенция "Морска администрация".


Задържане на кораби

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да задържи кораб в териториалното море, във вътрешните морски води или в българския участък на река Дунав в съответствие с международните договори, по които Република България е страна и в продължение на 24 часа да извърши проверка на кораба, ако има основание да счита, че той не отговаря на предписаните изисквания за безопасност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При констатиране, че корабът има недостатъци, които го правят негоден за корабоплаване или за целта, за която иска да го използува корабопритежателят, Изпълнителна агенция "Морска администрация" забранява експлоатацията и посочва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени.


Свидетелства за безопасност (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) След всеки преглед на цялостното състояние на кораба, извършен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от организациите по чл. 73, ал. 2, Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответни свидетелства за безопасност, ако са изпълнени изискванията за тяхното издаване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В свидетелството за безопасност се посочва срокът за неговата валидност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако състоянието на кораба позволява, срокът на валидност на свидетелството за безопасност, когато това е допустимо, може да бъде продължен най-много с пет месеца с цел да се даде възможност на кораба да стигне до пристанището, посочено за преглед. Срокът на валидността във всеки случай изтича в момента на пристигане на кораба в това пристанище.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Свидетелството за безопасност губи своята валидност преди изтичането на срока, за който е било издадено, ако с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност.


Свидетелство за безопасност, издадено от чужд контролен орган (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Свидетелствата за безопасност, издадени на кораб, плаващ под българско знаме от контролни органи на чужди държави, с които Република България няма споразумение за зачитане свидетелствата за безопасност, се признават наравно с българските свидетелства, ако прегледът на кораба е бил извършен със съгласието на българския контролен орган.


Съблюдаване правилата за безопасност

Чл. 77. (1) (Предишен текст на чл. 77, изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Морски и речни кораби и хидросамолети, докато се намират на море или във води, свързани с море и посещавани от морски кораби, са длъжни да спазват правилата за предотвратяване сблъскванията на кораби по море.
(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабите, плаващи по вътрешните европейски водни пътища, са длъжни да спазват съответните правила за безопасност на корабоплаването.


Прилагане на правилата към чужди кораби

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Правилата за безопасност на корабоплаването и наблюдение на риболовните кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България се прилагат и по отношение на чуждестранните кораби освен ако международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.


Разследване на произшествия

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Разследването на произшествия в морските пространства на Република България се извършва от специализирано звено в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Специализираното звено по ал. 1 разследва произшествията с цел да способства за предотвратяването им. При разследването се установяват причините и обстоятелствата за възникване на конкретното произшествие, без да се правят заключения за вина или разпределение на вина.
(3) Специализираното звено по ал. 1 разследва морски произшествия и инциденти, които:
1. засягат кораби, плаващи под българско знаме;
2. възникват в териториалното море и във вътрешните морски води на Република България, или
3. засягат други значими интереси на Република България.
(4) Специализираното звено по ал. 1 не разследва морски произшествия и инциденти, които включват единствено:
1. военни кораби или кораби, предназначени за превоз на войски, и други кораби, принадлежащи на държавата или експлоатирани от нея изключително за правителствени нетърговски цели;
2. кораби, които не са задвижвани по механичен начин, дървени кораби с примитивна конструкция, яхти и плавателни съдове за развлекателни пътувания, използвани за нетърговски цели, освен ако са или ще бъдат снабдени с екипаж и превозват или ще превозват повече от 12 пътници с търговски цели;
3. плавателни съдове по вътрешни водни пътища, които плават по вътрешни водни пътища;
4. рибарски съдове с дължина до 15 метра;
5. стационарни офшорни сондажни платформи.
(5) Произшествия с кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, се разследват от съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция "Морска администрация", в чийто район на действие е възникнало произшествието, в съответствие с Правилата на речния надзор по Дунава (приети с Постановление № 658 на Министерския съвет от 1954 г. - Изв., бр. 99 от 1954 г.) (ДВ, бр. 31 от 1978 г.).
(6) Специализираното звено по ал. 1 извършва разследвания на безопасността, които са независими от наказателни или други разследвания за определяне на отговорност или вина. Разследванията по безопасността не могат да бъдат възпрепятствани, спрени или забавени поради подобни разследвания.
(7) Ръководителят на специализираното звено по ал. 1 преценява дали е необходимо разследването на дадено произшествие.
(8) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осигурява независимост на звеното по отношение на вземането на решения.
(9) Специализираното звено по ал. 1:
1. разполага със свободен достъп до всяка зона или местопроизшествие, както и до всеки кораб, аварирал плавателен съд или конструкция, в т.ч. товар, оборудване или останки;
2. гарантира незабавното описване на доказателствения материал и контролираното претърсване за и изваждане на отломки, останки и други части или вещества за изследване или анализ;
3. изисква изследване или анализ на обектите по т. 2 и има свободен достъп до резултатите от такива изследвания или анализ;
4. разполага със свободен достъп до и има право да копира и използва всякаква необходима информация и записани данни, включително VDR данните, свързани с кораба, рейса, товара, екипажа или всяко друго лице, предмет, състояние или обстоятелство;
5. разполага със свободен достъп до резултатите от изследването на телата на жертвите или от пробите, взети от телата на жертвите;
6. изисква и разполага със свободен достъп до резултатите от изследването или от пробите, взети от лицата, свързани с експлоатацията на кораба, или от друго лице;
7. разпитва свидетели в отсъствието на всяко лице, чиито интереси би могло да се счете, че възпрепятстват разследването на безопасността;
8. получава протоколи от посещенията и съответна информация от държавата на знамето, собствениците, класификационните организации или от всяка друга заинтересована страна, когато те или техните представители са установени в Република България;
9. изисква съдействие от компетентните органи в съответните държави, включително инспектори от държавата на знамето и държавата на пристанището, гранична полиция, службата по движението на корабите, екипи за търсене и спасяване, пилоти или друг пристанищен или корабен персонал.
(10) Специализираното звено по ал. 1 е длъжно да използва единствено за целите на разследването и да не предоставя на трети лица следните документи:
1. всички свидетелски и други показания, обяснения и бележки, взети или получени от разследващия орган в хода на разследването на безопасността;
2. документи, разкриващи самоличността на лицата, дали показания по време на разследването на безопасността;
3. информация, свързана с лицата, засегнати от морското произшествие или инцидент, която е от особено чувствително или лично естество, включително информация относно тяхното здраве.
(11) Докладът от разследването се предоставя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за сведение и разпоредителни действия по препоръките, след което се публикува от ръководителя на звеното на интернет страницата на министерството.
(12) Заключенията в доклада и препоръките не могат да бъдат използвани в хода на гражданско, административно, дисциплинарно или наказателно производство.
(13) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища.


Такси

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За извършените прегледи, за издаване на свидетелства за безопасност, за издаване и заверяване на корабни документи и за удължаване на срока им на валидност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.

Раздел III.
Корабни документи


Видове

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) В зависимост от вида, тонажа и района на плаване корабите, плаващи под българско знаме се снабдяват с корабни документи в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна.


Специални кораби

Чл. 82. Корабите, които изпълняват специална държавна служба, не са задължени да имат мерително свидетелство. Тяхната вместимост може да бъде определена по опростен начин, като за тази цел се издава и съответно удостоверение от компетентните органи.


Кораби за задгранично плаване

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)


Свидетелство за регистрация и временно свидетелство за регистрация (Загл. доп. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Свидетелството за регистрация удостоверява правото за плаване на корабите под българско знаме и правото на собственост.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В свидетелството за регистрация се вписват:
1. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) корабособственикът;
2. името или номерът на кораба;
3. пристанището, в което корабът е регистриран, включително том, страница и номер на регистровата книга;
4. дължина, широчина, височина на борда, бруто и нето тонаж, позивни;
5. номер на кораба от Международната морска организация (IMO), когато има такъв.
6. (отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Във временното свидетелство за регистрация се вписват наемателят по договора за беърбоут чартър, срокът за наемане, както и данните по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5.


Позволително за плаване и временно позволително за плаване (Загл. изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

Чл. 84а. (Нов. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)


Издаване на свидетелството за регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Свидетелството за регистрация и временното свидетелство за регистрация се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от оправомощени от него длъжностни лица.


Наредба за водене на корабните документи

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Видовете корабни документи и всички изисквания, свързани с тях и с издаването им, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Образците на корабните документи се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Глава пета.
КАПИТАН И КОРАБЕН ЕКИПАЖ


Екипаж на кораба

Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 87, изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Екипажът на кораба се състои от капитан, другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък. Екипажът на корабите, плаващи под българско знаме се попълва с необходимия брой квалифицирани морски лица, притежаващи съответна правоспособност, съгласно наредба за компетентност за морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията към учебните заведения и преподавателите, извършващи обучение по морски и речни специалности.
(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Членовете на екипажа трябва да отговарят на изискванията за здравословна годност, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на здравеопазването.
(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) С наредбата по ал. 1 се определят условията и редът за признаване на правоспособност на морските лица, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави.


Комплектоване на екипажа

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Корабният екипаж на търговски кораби се комплектова от квалифицирани морски лица. Не по-малко от 25 на сто от длъжностите на управленско и оперативно ниво и не по-малко от 25 на сто от длъжностите на изпълнителско ниво са български граждани.
(2) Корабният екипаж на морски търговски кораби може да се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, съставена в Лондон на 7 юли 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; попр., бр. 86 и 91 от 2009 г.), както е изменена (STCW, as amended), от Република България, от друга държава - членка на Европейския съюз, или от трета държава, която е призната по реда на вторичното право на Европейския съюз. Корабният екипаж на търговските кораби, които плават по вътрешните водни пътища на Европа, се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия.
(3) Корабопритежателят назначава корабния екипаж без дискриминация, основана на национална принадлежност, религия, заплащане и други условия на труд, но владеещ определения от него общоразбираем на кораба език.
(4) Капитанът и главният механик на кораба задължително са български граждани или граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(5) Екипажът на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечения и такива, неизвършващи стопанска дейност, се комплектова от правоспособни морски лица - български и/или чуждестранни граждани.
(6) Когато поради извънредни обстоятелства корабопритежателят не може да изпълни изискването по ал. 1, той може след разрешение от Изпълнителна агенция "Морска администрация" да наеме квалифицирани морски лица, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а при невъзможност - граждани на трети държави. Разрешението се дава до първото пристанище за смяна на екипажа, което е заявено предварително от корабопритежателя, но във всеки случай за срок не по-дълъг от три месеца.


Проверки, свързани с обучението и квалификацията на морските лица

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) При констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна, Изпълнителна агенция "Морска администрация" не издава свидетелства за правоспособност или свидетелства за специална или допълнителна подготовка.
(3) За установяване на правоспособността и за издаване на свидетелства за правоспособност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен от Министерския съвет.


Трудови правоотношения

Чл. 88б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията за:
1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози;
2. корабопритежателите относно спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите;
4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите.
(3) Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Срочен трудов договор се сключва:
1. за определен срок, който може да бъде и по-кратък от една година;
2. за извършване на определен рейс;
3. до завършване на определена работа;
4. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа.
(4) Срочен трудов договор със същия работник или служител за същата работа на същия или друг кораб на същия корабопритежател може да се сключва неограничен брой пъти последователно във времето.
(5) Не се допуска превръщането на договор за неопределено време в договор за определен срок, както и на срочен договор в договор за неопределено време, освен с писмено съгласие между страните. За превръщането на договор за неопределено време в договор за определен срок и за превръщането на срочен договор в договор за неопределено време не е необходимо предварително писмено заявяване от работника или служителя.
(6) Срокът на предизвестието за прекратяване на трудов договор за неопределено време е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Срокът на предизвестието за предсрочно прекратяване на срочен трудов договор е 30 дни, но не повече от остатъка от срока на договора.
(7) Нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме, е 8 часа дневно.
(8) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 12 месеца. В тези случаи надхвърлящият установената в ал. 7 нормална продължителност на работното време труд, положен на борда на кораб от член на екипажа, не се смята за извънреден и се компенсира с равен брой часове почивка на брега след репатрирането. Ако компенсирането не може да се извърши в рамките на отчетния период на сумирано изчисляване на работното време, този труд се заплаща по ред и в размери, определени с наредбата по ал. 1.
(9) Минималната продължителност на почивката на членовете на екипажа е 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период.
(10) Времето за почивка може да бъде разделено най-много на два периода, единият от които с продължителност най-малко 6 часа. Интервалът между два последователни периода за почивка не може да надвишава 14 часа.
(11) Независимо от установеното в ал. 9 и 10 при необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други кораби или на лица, изпаднали в беда на море, капитанът може да изиска от всеки член на екипажа да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка.
(12) Поради спецификата на работата на борда на кораб отлагането на ползването на седмичните почивки се разрешава в съответствие с Конвенция № 14 относно седмичната почивка (индустрия), 1921, приета в Женева на 25 октомври 1921 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 81 от 1924 г.) (ДВ, бр. 36 от 1997 г.). Ползването на седмичните почивки може да се отлага и когато това е предвидено в трудовия договор и/или във вътрешни актове на работодателя, и/или в действащ колективен трудов договор в предприятието. Часовете за отработване през отложените седмични почивки съставляват част от графика за работа, но не се включват в нормата за работно време при установено сумирано изчисляване на работното време.
(13) Отработените часове по време на отложените седмични почивки и официалните празници в рамките на нормалната продължителност на работното време по ал. 7 не се смятат за извънреден труд и се компенсират с допълнителен платен отпуск на брега след репатриране, равен на броя на отработените седмични почивки и официални празници. По взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение ползването на този вид допълнителен платен отпуск може да бъде заменено с изплащане на парично обезщетение, изчислено на базата на основното месечно трудово възнаграждение на члена на екипажа и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Часовете, отработени по време на отложените седмични почивки извън рамките на нормалната продължителност на работното време, се компенсират по предвидения в ал. 8 ред.
(14) Ползването на отпуск от член на екипажа се извършва по ред, установен с наредбата по ал. 1, без изготвяне на годишен график.
(15) За неуредените в този кодекс и в наредбата по ал. 1 трудови правоотношения се прилагат нормите на действащото българско трудово законодателство.


Административна власт на капитана

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) На капитана на кораба се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.
(2) Всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба.
(3) Капитанът на кораба има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества, или съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът има право да ги задържа в изолирани помещения.


Власт на капитана в случай на престъпления

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Когато по време на плаване на кораба е извършено престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието, ръководейки се от Наказателно-процесуалния кодекс и инструкция за провеждане на дознание на корабите, плаващи под българско знаме, утвърдена от главния прокурор на Република България и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на съответните власти в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.
(3) Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на престоя на кораба в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни органи.


Правомощия на капитана по гражданското състояние и нотариални функции

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) При раждане, брак или смърт, настъпили на кораб, плаващ под българско знаме, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът предава съставените за горните случаи актове в службата по гражданското състояние към общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или на българския консул в чужбина.
(3) Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.


Задължения на капитана при корабоводенето

Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът няма право да напуска кораба по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен, ако изключителни обстоятелства не налагат това.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен лично да води кораба при влизането, преминаването и излизането от пристанища, заливи, канали, шлюзове и критични участъци, проливи и реки, както и в случаите, когато възникват особени затруднения или опасности.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползува пилотски или лоцмански услуги.


Задължение на капитана по безопасността на плаването и за опазване на околната среда (Загл. доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 93. (1) Капитанът е длъжен преди започването на рейса и по време на рейса да полага необходимите грижи корабът да бъде в състояние на мореходност и да отговаря на изискванията по отношение на безопасността, необходимото стъкмяване, снабдяването и комплектуването с екипаж.
(2) Капитанът е длъжен да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на товара, както и за неговото разтоварване, а по време на рейса да полага необходимите грижи за опазване на товара от повреди и погиване, като взема мерки за обезпечаване интересите на лицата, свързани с товара и навлото.
(3) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен да се грижи за опазването на околната среда и рибните ресурси.
(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) За преминаване на пролива Ламанш или при плаване в Северно море изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава задължителни разпореждания към капитаните на кораби, плаващи под българско знаме, за използване единствено услугите на пилот, притежаващ сертификат, издаден от компетентен орган на крайбрежна на пролива Ламанш или Северно море държава.
(6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Капитанът е длъжен да информира администрацията на крайбрежната държава в случай на морски произшествия, когато е налице потънало имущество.


Задължение на капитана при военни действия

Чл. 94. Когато военни действия независимо от това, дали има обявена война или блокада, застрашават отправното, крайното или предстоящото за посещения пристанище или водите, през които трябва да мине корабът, капитанът е длъжен да вземе всички необходими мерки, за да не допусне залавяне на кораба, намиращите се на него лица, товари, имущества и документи.


Представителна власт на капитана

Чл. 95. (1) Капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или навлото.
(2) Капитанът като представител на корабопритежателя и на собствениците на товара може да предявява искане и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабопритежателя или на собствениците на товара.
(3) Ограничаването на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара има правно действие в отношенията между тези лица и капитана, а по отношение на третите лица - само ако са им били известни тези ограничения.


Правомощия на капитана в случай на неотложна парична нужда

Чл. 96. (1) Капитанът на кораб, който по време на рейс изпадне в неотложна нужда от парични средства за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпореждането на корабопритежателя:
а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;
б) да продаде излишната част от хранителните припаси;
в) да продаде част от товара или целия товар.
(2) Капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабопритежателя и за собствениците на товара.


Правомощия на капитана при недостиг на припаси

Чл. 97. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случай, че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас бъдат привършени в открито море или на котвена стоянка по река, отдалечена от населено място в ледови навигационни условия, капитанът на кораба има право, да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна.
(2) Стойността на иззетите по този начин провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната цена.


Задължение за оказване на помощ

Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът на кораба е длъжен по време на плаване по река и море да оказва помощ на хора, намиращи се в опасност, и на бедстващи кораби, ако с това не излага кораба, екипажа и пътниците на сериозна опасност.
(2) Корабопритежателят не отговаря за нарушаване разпоредбите на предходната алинея.


Корабен съвет

Чл. 99. (1) В случай на опасност за пътниците,екипажа, кораба и товара капитанът може да свика по свое усмотрение корабен съвет между членовете на екипажа.
(2) Корабният съвет не може да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.


Задължение на капитана при опасност на кораба

Чл. 100. (1) Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът е длъжен да вземе всички възможни мерки за спасяване на пътниците, след което разрешава на корабния екипаж да напусне кораба.
(2) Капитанът напуска кораба последен, като взема всички възможни мерки за спасяването на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на рейса, документите, ценностите и касовата наличност.


Медицинско обслужване

Чл. 100а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабопритежателят осигурява медицинско обслужване, лекарства, медицинско оборудване и материали на борда на кораба според вида на кораба, числеността на екипажа и пътниците и продължителността на плаването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изискванията за осъществяване на медицинското обслужване на кораба се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на здравеопазването.
(3) Капитанът на кораба или определено от него лице носи отговорност за изпълнението на изискванията за медицинското обслужване и за наличието на лекарствени продукти и медицински изделия на борда на кораба.
(4) Капитанът е длъжен да вземе всички необходими и възможни мерки за привличане на медицинска помощ при неотложна нужда.


Проверка на условията за труд и почивка

Чл. 100б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) След получен писмен сигнал или жалба Изпълнителна агенция "Морска администрация" е длъжна да извърши проверка на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка на екипажа на кораб, намиращ се в българско пристанище.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) При констатиране на нарушения след извършената проверка по ал. 1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" дава задължителни предписания за отстраняването им, адресирани до капитана на кораба. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да задържи кораба в пристанището до отстраняване на недостатъците, за което уведомява администрацията на държавата на знамето.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за извършване на проверката по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Глава шеста.
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.
Общи разпоредби; превозни документи


Основни белези

Чл. 101. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договор за превоз на товари превозвачът се задължава срещу определено навло (превозна цена) да превози с кораб до определено пристанище (място) товар, който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на получателя или упълномощено от него лице.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)


Приложимост при каботажните превози

Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и към крайбрежните (каботажните) превози на товари, доколкото този кодекс или специални разпоредби не предвиждат друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат спрямо превоза на пощенски пратки.


Доказване на договорите

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Сключването и съдържанието на договорите за превоз за товари може да се доказва с чартъри, коносаменти и с други писмени доказателства.


Чартърни превози

Чл. 104. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) (1) Договорите по чл. 101 могат да се сключват за превоз на товари, които превозвачът ще извърши с цял кораб или с определена част от товарното му пространство или в определено корабно помещение.
(2) В горните случаи страните уговарят дали ще се извърши превоз за едно или няколко определени пътувания.
(3) При превоз на масови товари страните могат да ползуват типови форми на чартъри при уреждане на отношенията си.


Превоз на отделни пратки

Чл. 105. (1) (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Договорите по чл. 101 могат да се сключват и за отделни товарни пратки, единични или партидни, определени по бройки, размери и тежина.
(2) Страните могат да предвидят с един договор превозването на множество последователни пратки в уговорени срокове, когато превозвачът поддържа редовна линия до местоназначението (абонаментни превози).


Съдържание на чартърите

Чл. 106. Чартърът трябва да съдържа наименованието на страните и размера на навлото, означение на кораба и товара, мястото на натоварване и местоназначението или направлението на кораба. В чартъра могат да се включат по съгласие на страните и други условия или уговорки. Чартърът се подписва от изпращача и превозвача или техни пълномощници.


Действие на чартъра спрямо лицата

Чл. 107. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за превоз (по чартър) урежда отношенията между изпращача и превозвача.
(2) Уговорките в договора (чартъра) имат действие спрямо получателите, ако коносаментите изрично ги възпроизвеждат или ако изрично препращат към документа, в който те са изложени.


Условия за издаване на коносамента

Чл. 108. (1) След като приеме товара на кораба, превозвачът издава на изпращача коносамент.
(2) Ако изпращачът е натоварил на кораба товари за няколко получатели или различни товари или партиди за един и същ получател, превозвачът е длъжен да му издаде отделни коносаменти за всяка пратка или партида.
(3) Ако преди натоварването на пратките в кораба превозвачът е издал на изпращача коносамент за приемането им за превоз, след натоварването им той е длъжен да издаде коносамент за приетите товари на кораба срещу връщане на предварително издадения коносамент.
(4) В случаите на ал. 3 превозвачът може със съгласието на изпращача, вместо да издава нов коносамент, да направи бележка върху издадения вече коносамент, че приетите за превоз товари са натоварени на кораба, като посочи името на кораба и датата на натоварването.


Ордер за натоварване

Чл. 109. (1) Превозвачът издава коносамента за товара, приет на кораба, въз основа на писмен ордер за натоварване, подаден преди натоварването и подписан от изпращача или от натоварено от него лице (товарач).
(2) Този ордер трябва да съдържа данни за вида и естеството на товарите, количеството и състоянието им, броя на пратките (колетите), марките (знаците), поставени върху тях, и потвърждение, че са изпълнени всички изисквания за износ, превоз и внос.
(3) Изпращачът отговаря спрямо превозвача за всички последици от неправилното, невярното или непълното посочване на данните в ордера.


Съдържание на коносамента

Чл. 110. Коносаментът трябва да съдържа:
1. наименованието на превозвача;
2. наименованието на изпращача;
3. наименованието на получателя, посочване на местоназначението и определяне, дали коносаментът е на заповед, поименен или е на приносител. Ако липсва уговорка относно вида на коносамента или ако се издава на заповед, без да се посочва получател, той се счита издаден на заповед на изпращача;
4. наименованието на кораба;
5. наименованието на товара, броя на колетите, тежината на товара и на отделните пратки, обема и размерите;
6. данни за външното състояние на товара и неговата опаковка;
7. марки или знаци, необходими за установяване на идентичността на товара, дадени от изпращача в писмена форма преди започване на товаренето, ако те са надписани или по друг начин са закрепени на отделни колети на товара или на неговата опаковка;
8. уговорка за навлото и други припадащи се на превозвача вземания, както и посочване, дали те вече са напълно платени или трябва да бъдат платени в съответствие с условията, съдържащи се в чартъра или други документи;
9. мястото на натоварването;
10. мястото на разтоварването;
11. броя на издадените екземпляри на коносамента;
12. дата и място на издаването на коносамента;
13. подпис на превозвача, капитана на кораба или друг представител на превозвача.


Забележки; отказ за вписване на данните

Чл. 111. (1) Превозвачът има право да впише в коносамента забележка, ако външното състояние на товара или неговата опаковка дават достатъчно основание за съмнение.
(2) Превозвачът има право да откаже да впише в коносамента обявените му от изпращача данни относно количеството, размерите, обема и отличителните свойства на товара, ако той има сериозно основание да счита, че тези данни не съответствуват на фактическото състояние на товара в момента на товаренето или ако няма възможност да ги провери.
(3) Превозвачът може да откаже да впише в коносамента данни относно марките или знаците на товара, ако те не са поставени на отделните колети на товара или върху тяхната опаковка по такъв начин, че да могат при нормални условия да се четат или разпознават до края на пътуването.
(4) Ако товарът е предаден за превоз в опаковка, превозвачът може да впише в коносамента забележка, че съдържанието на колетите му е неизвестно.
(5) Когато товарът се приема за превоз в насипно или наливно състояние и данните във връзка с него не са били проверени при натоварването, превозвачът може да отбележи тия обстоятелства в коносамента, ако не е имал възможност да направи проверка.


Предположение за датата на издаването

Чл. 112. (1) Ако датата на издаването не е изрично посочена в коносамента, счита се, че това е датата, в която е извършено натоварване на пратката върху кораба.
(2) Ако броят на екземплярите не е изрично посочен в коносамента, счита се, че на изпращача е издаден само един оригинален екземпляр.


Множество екземпляри, оригинал и копия

Чл. 113. (1) По искане на изпращача превозвачът издава коносамента в повече от един оригинални екземпляри с еднакво съдържание и копия от коносамента.
(2) Копие от коносамента остава на кораба заедно с товара.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При крайбрежните превози по вътрешните водни пътища превозвачът издава на изпращача коносамент или товарителница.


Значение на множество екземпляри

Чл. 114. (1) Когато са издадени повече от един оригинален екземпляр на коносамента, изпращачът може да упражни правото си да иска разтоварване и връщане на пратките в отправното пристанище, предаване на пратките в междинно пристанище или на друг получател само ако представи всички издадени оригинални екземпляри.
(2) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и в случаите, когато същото право се упражнява от приобретателя на коносамента.
(3) Ако превозвачът предаде товара на получателя, легитимиран по един от оригиналните екземпляри на коносамента, останалите оригинални екземпляри изгубват силата си.


Видове коносаменти

Чл. 115. Коносаментът може да бъде издаден:
а) на името на определен получател (поименен коносамент);
б) на заповед на посочения получател или на изпращача (коносамент на заповед) и
в) на приносител.


Действие на коносамента спрямо лицата

Чл. 116. Коносаментът има действие в отношенията между превозвача и легитимирания получател на товара.


Доказателствено действие на коносамента

Чл. 117. (1) Коносаментът представлява доказателство, че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира вече на кораба.
(2) След издаването на коносамента се счита, че товарът, означен в него, съответствува по вид, количество и външно състояние на данните, които се съдържат в същия коносамент.


Действие на коносамента като ценна книга

Чл. 118. (1) Коносаментът легитимира получателя, посочен в него или легитимиран по него, да се разпорежда с товара, включително да го залага за обезпечаване на акредитиви, както и да иска да му бъде предаден този товар.
(2) Предаването на коносамента има сила като предаване на товара в отношенията между легитимирания получател и лицето, на което той го е прехвърлил.
(3) Получателят, легитимиран по коносамента, може да иска предаване на товара и в пристанище преди местоназначението при условията на чл. 114.
(4) Запорът върху коносамента, извършен от кредитори на легитимирания получател, има действие като запор върху самия товар.


Прехвърляне на коносаментите

Чл. 119. (1) Поименният коносамент може да се прехвърли от получателя според правилата, установени за прехвърляне на вземания.
(2) Коносаментът на заповед може да се прехвърли с пълно или бланково джиро. Приобретателят по бланковото джиро може да прехвърли коносамента с предаване или с ново джиро. Приобретателят на коносамент на заповед по силата на джиросване не може да упражни право на регрес срещу джиранта.
(3) Коносаментът на приносител се прехвърля с предаване.


Директен коносамент

Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът, който поеме задължение за превоз, в който ще участвуват други превозвачи по море, река, железници, с моторни превозни средства или с въздухоплавателни средства, и ако изпращачът поиска това, издава коносамент за целия превоз на товара до крайното му предназначение (директен коносамент).
(2) В този коносамент се посочват и пристанищата или местата за претоварване, както и другите видове превоз, които ще бъдат използувани до местоназначението. Първият превозвач се задължава да сключи или да осигури сключването на договорите с последващите.
(3) Превозвачът, който е издал директния коносамент, отговаря солидарно със следващите превозвачи за изпълнението на задълженията по целия превоз до предаването на товара на крайния получател. Всеки от останалите превозвачи отговаря за своята част от превоза солидарно с първия превозвач.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) По отношение на частите от общия превоз, които не съставляват превоз по море и река, се прилагат правните разпоредби за съответния вид превози.
(5) Ако не може да се определи по коя част от общия превоз са настъпили погиване или повреди на товара, констатирани в крайното местоназначение, получателят може да иска обезщетение и от последния превозвач. Последният превозвач е длъжен да упражни и правата на предишните превозвачи при предаването на товара, които му са известни.
(6) Превозвачът, участник в извършването на превоз с директен коносамент, ако заплати обезщетението на получателя, има право да иска от другите превозвачи възстановяване на съответните части от общата превозна цена.
(7) Превозвач, който издава директен коносамент, може да ограничи в него своята отговорност само за пътя, през който той е извършил превоза. Това не освобождава превозвача от задължението да прояви дължимата грижа за правилното изпълнение на по-нататъшния превоз.


Писмени нареждания за предаване

Чл. 121. (1) Лицето, което е легитимирано да се разпорежда с товара на коносамента, може, ако това е уговорено в превозния договор, да поиска от превозвача да издаде до капитана писмени нареждания за предаване на отделни части от товара (деливъри ордерс) на посочени в тях получатели.
(2) В писмените нареждания, които издава по силата на горното искане, превозвачът означава в коносамента вида, количеството и качеството на товарите по всяко отделно нареждане. Писмените нареждания се подписват от превозвача и от лицето, поискало издаването им.
(3) Когато целият товар, посочен в коносамента, е разпределен по нарежданията за предаване, оригиналният коносамент или оригиналните екземпляри от коносамента се задържат от превозвача. В противен случай издаването на нарежданията за предаване на части от товара се отбелязва върху коносаментите.
(4) Писмените нареждания за предаване на части от товара са ценни книги. Означените в тях пратки могат да се прехвърлят чрез прехвърляне на самите нареждания за предаване.


Множество коносаменти при един чартър

Чл. 122. Изпращачът, при договора за чартърен превоз, може да натовари и изпрати, даже при едно и също пътуване, товари за различни получатели, в едно и също или в различни пристанища, предвидени в договора. За товара за всеки отделен получател се издава отделен коносамент.


Отстъпване на права по чартърни превози

Чл. 123. Изпращачът по чартърен превоз може без съгласието на превозвача да отстъпи правата си изцяло или частично на друго лице по договор за чартърен превоз. Той обаче остава солидарно отговорен спрямо превозвача за изпълнението на договора за чартърен превоз заедно с това лице.


Предаване на отделни пратки за превоз

Чл. 124. (1) Ако договорът за превоз има за предмет отделни вещи или пратки, изпращачът ги предава за превоз в уговореното или обичайно време.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако отделните товари или пратки следва да се предават с опаковка, изпращачът трябва да ги постави в годна за превоз опаковка.
(3) Натоварването и разтоварването на отделни вещи или пратки върху кораба при линейните превози, както и тяхното подреждане и закрепване се извършва от превозвача, освен ако бъде уговорено друго.
(4) Разпоредбите относно сталийното и контрасталийното време и относно плащането на демюрейдж и диспач не се прилагат при линейните превози, освен ако бъде уговорено друго.


Замяна на кораба

Чл. 125. (1) При превоз с цял кораб, част от кораб или с цяло помещение превозвачът може да извърши натоварването върху друг кораб само със съгласие на изпращача.
(2) При превоз на отделни пратки превозвачът може при липса на изрична забрана в договора да замени определения кораб с друг равностоен кораб. Той е длъжен да подаде заместващия кораб в уговорения срок и да уведоми за това изпращача.
(3) Ако превозвачът поддържа редовни линии до определени местоназначения, той може да натоварва приетите за превоз отделни товари или пратки с всеки от линейните си кораби, освен ако естеството на товара изисква превозът да се извърши с кораб, който има съответните съоръжения, хладилни инсталации и други.


Мореходност на кораба

Чл. 126. (1) Превозвачът е длъжен до началото на пътуването да приведе кораба в състояние на годност за плаване с оглед естеството на товара и предстоящото плаване, да го стъкми надлежно, да го обезпечи с екипаж и го снабди с всичко необходимо, както и да постави трюмовете, хладилните и други помещения, в които ще се товарят пратките, в изправно състояние, годно за приемането, превозването и съхраняването на тези товари. Уговорки, които противоречат на тази разпоредба, нямат сила.
(2) Превозвачът не носи отговорност, ако докаже, че немореходното състояние на кораба е било предизвикано от недостатъци, които не са могли да бъдат открити при проявяване от него на дължимата грижа (скрити недостатъци).
(3) Превозвачът е длъжен да предостави кораба готов за натоварване в уговореното или обичайно място и в уговореното време и да го предостави на разположение на изпращача през течение на уговорените срокове за извършване на натоварването.
(4) При договорите за чартърен превоз превозвачът е длъжен по указание на изпращача да доведе кораба на определеното място, ако то е безопасно и достъпно за приставане на кораба и за извършване на натоварването, както и за излизане на кораба с товара.
(5) Ако изпращачите са няколко и не са могли да се споразумеят относно указанието на мястото, на което трябва да се предостави корабът за натоварване, превозвачът предоставя кораба на обичайно приетото място.


Изпращане известие от превозвача

Чл. 127. (1) Превозвачът е длъжен да уведоми писмено изпращача за предоставянето на кораба в мястото за натоварване, в състояние на готовност за започване на натоварването. Ако изпращачът е възложил на друг да извърши натоварването и е съобщил това предварително на превозвача, съобщението се изпраща на товарача.
(2) Изпращането на известие до изпращача за предоставяне на кораба за натоварване, ако не отговаря на действителността в момента на получаването, се смята за нестанало, а превозвачът дължи обезщетение за вредите, които са причинени на изпращача.


Предоставяне на по-малко товарно пространство

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако предоставеният кораб, част от кораб или корабно помещение са с по-малка площ или пространство за натоварване от уговореното, изпращачът може да иска съразмерно намаление на навлото и обезщетение за вредите, които е претърпял от това, но не повече от навлото за ненатоварения товар, а ако несъответствието е особено значително - и да развали договора.


Предаване на пратките - опаковка и знаци

Чл. 129. (1) Изпращачът е длъжен да предаде товара на кораба в изправна опаковка, годна да издържи превоза и претоварването и да опази товара.
(2) Той е длъжен да постави върху товарите марки (знаци), годни да се запазят до края на превоза.
(3) Ако товарите са опасни или за тях се предвижда полагане на особени грижи, изпращачът трябва да означи това върху самите товари.


Документи, съпровождащи товара

Чл. 130. (1) Изпращачът е длъжен да предаде своевременно на превозвача документите, които се изискват от пристанищните, митническите, санитарните или други разпоредби във връзка с вида и свойствата на товара.
(2) Той отговаря пред превозвача за вредите, които му причини поради късното връчване или връчване на недостатъчни, непълни или неверни документи за товара.
(3) Превозвачът не е длъжен да проверява истинността и пълнотата на документите, които му предава изпращачът.


Количество за натоварване

Чл. 131. (1) Ако изпращачът не предаде в уговорения срок товара за превоз, превозвачът има право да получи цялото навло, освен ако е уговорено друго.
(2) Ако изпращачът предаде за натоварване върху кораба по-малко количество товари, отколкото е предвидено по договора, това не го освобождава от задължението да плати цялото навло за кораба, за уговорената част от него или за уговореното корабно помещение, освен ако е уговорено друго.
(3) Ако изпращачът натовари пратки в количество, по-голямо от предвиденото, превозвачът има право да свали натовареното в повече от кораба за сметка на изпращача, както и да иска от него обезщетение за претърпените вреди.
(4) Ако превозвачът остави натоварените по-големи количества в кораба или корабните помещения, той има право да иска съответно увеличение на навлото.


Запазване на цялото навло

Чл. 132. При единични (отделни) пратки превозвачът запазва правото си на цялото навло, ако изпращачът не ги предаде в уговорения срок за превоз изцяло или частично.


Замяна на товара при чартърните превози

Чл. 133. (1) При договори за превоз с цял кораб, с част от кораб или с определени корабни помещения изпращачът може да предаде други товари за превоз, различни по вид от предвидените в договора, ако това не влошава положението на превозвача, не предизвиква удължаване на времето за натоварване, не излага на опасност кораба или неговите съоръжения, както и товарите на други изпращачи.
(2) При замяна на товари изпращачът не може да иска намаляване на навлото, макар за превозите на товарите, предавани вместо уговорените, навлото да е по-ниско.
(3) Ако замяната води до по-високо навло, изпращачът е длъжен да заплати разликата.


Товари на други изпращачи

Чл. 134. Ако договорът за превоз се отнася до цял кораб или до определени помещения в него, превозвачът не може да приема за превоз товари на други изпращачи в тях, макар товарите на първия изпращач да не са заели цялата уговорена площ или пространство на кораба. По искане на изпращача той е длъжен да снеме чуждите товари, преди корабът да отплава.


Отказ да се приемат товари

Чл. 135. (1) Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако констатира, че са натоварени, да разтовари от кораба такива пратки, които са забранени за износ от страната, където се извършва натоварването, или за внос в страната, където се намира местоназначението, както и на всякакви стоки, съставляващи контрабанда.
(2) Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако са натоварени, да разтовари от кораба лесно възпламенителни, избухливи и други опасни товари, ако те са били посочени в декларацията на изпращача под неправилно или непълно наименование.
(3) Горните разпоредби се прилагат и за всякакви видове товари, натоварени върху кораба без знание на превозвача.
(4) В горните случаи разноските за разтоварване, обезщетението за закъснение и рискът остават за сметка на изпращача. Освен това изпращачът носи и отговорност по чл. 182.


Съдействие на превозвача при натоварването

Чл. 136. (1) Натоварването в кораба се извършва по товарен план, изготвен от превозвача.
(2) Ако договорът не предвижда друго, изпращачът трябва за своя сметка да предостави товара по протежение на борда на кораба с оглед правилното му натоварване.
(3) Превозвачът е длъжен да положи дължимата грижа и да даде съдействие на изпращача или товарача с цел да се постигне правилно подреждане и прикрепване на товарите, необходимото им отделяне един от друг, като предостави и съответните подложки, прегради и др.
(4) Сепарационните материали и материалите за укрепване се предоставят от страната, определена в договора.


Площи и помещения, изключени от натоварване

Чл. 137. (1) При превози с цял кораб или част от кораб изпращачът не може да поставя товарите в каютите, помещенията на корабния екипаж и за съхранение на корабните припаси, корабните съоръжения и горивото.
(2) Капитанът не може да нареди пратките да се товарят от изпращача на палубата на кораба, освен ако изпращачът (товарачът) даде писмено съгласие за това. Изключение се допуска за видовете товари, които действуващите правила разрешават да се поставят на палубата. Ако за превоза на товари върху палубата се издава коносамент, това съгласие се отбелязва върху него.


Превоз в пломбирани помещения

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) По взаимно съгласие на изпращача и превозвача товарите могат да се поставят и превозват в помещения, пломбирани от изпращача.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)


Щурмански разписки

Чл. 139. Изпращачът може да иска от превозвача да му издава съобразно с хода на товаренето разписки (щурмански разписки) за приетите на кораба партиди от товара. В тях се означават видът, количеството и външното състояние на товара, опаковката и знаците. Тези разписки се връщат на превозвача при издаване на коносамента.


Срок за натоварване (сталийно време)

Чл. 140. (1) Срокът, през течение на който трябва да се извърши натоварването на цялото количество върху кораба (сталийното време), се определя от договора.
(2) Ако договорът не съдържа изрична уговорка, натоварването се извършва в сроковете, установени от обичая в пристанището.
(3) Ако не е уговорено или установено друго, срокът за натоварването започва да тече от деня, който следва изпращането на известието за готовност на кораба за товарене, като при изчисляването му се вземат предвид работните дни и часове на съответното пристанище.
(4) Времето, през което товаренето не започва или прекъсва поради причини, за които превозвачът отговаря, или поради непреодолима сила или атмосферни условия, застрашаващи товара или правилността или безопасността на товаренето, се приспада от срока за натоварването.


Предсрочно тръгване на кораба

Чл. 141. При превоз с цял кораб изпращачът може да нареди на превозвача корабът да отплава дори преди да е изтекъл срокът за натоварване и целият товар да не е бил натоварен на кораба. Превозвачът запазва правото си върху цялото навло.


Допълнителен срок за натоварване

Чл. 142. (1) Страните могат да предвидят допълнителен срок за натоварване след изтичане на първоначалния (контрасталийно време), като уговарят и размера на плащането поради закъснение на натоварването (демюрейдж).
(2) За предсрочно натоварване може да се уговори съответно възнаграждение (диспач) в полза на изпращача.
(3) Ако страните не са определили изрично продължителността на допълнителния срок, размера на плащанията поради закъснение след сталийното време или на възнаграждението за предсрочно натоварване, прилагат се разпоредбите или обичаите, действуващи в пристанището на натоварването.
(4) Ако такива разпоредби или обичаи липсват, размерът на плащането поради закъснение се определя според разходите за издръжка на кораба и екипажа през цялото време на закъснението, а размерът на възнаграждението за предсрочно натоварване възлиза на половината от съответното плащане поради закъснение.


Натоварване след изтичане на допълнителния срок

Чл. 143. (1) Когато договорът е за превоз с част от кораб или с определено корабно помещение, превозвачът може да откаже приемането на товара, непредаден в срока за натоварване в уговорения допълнителен срок, и да отплава. В този случай превозвачът има право да иска заплащане на цялото навло.
(2) Когато обаче договорът е за превоз с цял кораб, превозвачът няма право да откаже да приеме товари, предоставени за натоварване, преди изтичане на сталийното време или контрасталийното време, когато договорът съдържа такава клауза, макар поставянето на тия товари върху кораба да го задържи и след установения срок. В такъв случай обаче изпращачът е длъжен да обезщети и вредите, които превозвачът е претърпял поради забавянето на кораба извън контрасталийното време.

Раздел II.
Изпълнение на договора - превозване и предаване на товара


Грижи за съхраняване на товара

Чл. 144. (1) Превозвачът е длъжен да се грижи за опазване на товара от приемането до предаването му на получателя, както и за интересите на всички лица по отношение на товара.
(2) За храненето и поенето на превозвани животни се грижи изпращачът или натоварен от него придружител, ако не бъде изрично уговорено друго.
(3) Ако приетите за превоз товари с оглед на естеството им се нуждаят от особени грижи или особен надзор, включително и от специална температура, и това е посочено в договора и е означено върху единиците товар, превозвачът трябва да положи и тези специални грижи. В тези случаи превозвачът има право на добавка към навлото.


Срок и маршрут

Чл. 145. (1) Превозвачът трябва да извърши превоза в уговорените срокове, а при липса на уговорка - в обичайно приетите срокове.
(2) Отклонението от определения маршрут поради оказване на помощ и спасяване на човешки живот, кораби и товари по море или по друга уважителна причина не се счита за нарушение на договора за превоз. Превозвачът не отговаря за произлезлите от това щети.


Отстраняване на опасни и забранени товари по време на превоз

Чл. 146. (1) Превозвачът може, без да заплаща обезщетение за товара и без да се лишава от навлото, да разтовари лесно възпламенителни, избухливи и други опасни товари, които са били натоварени на кораба под неправилно или невярно наименование, и той не е могъл да установи при натоварването опасния им характер с преглед на външното им състояние. Разноските по разтоварването и причинените щети са за сметка на изпращача.
(2) Превозвачът може да снеме такива товари и в случаите, когато товарите са поставени в корабните помещения с посочване на действителните им свойства, ако през време на превоза станат опасни за хората или за другите товари. Той има право на навло съразмерно с фактически изминатото разстояние.
(3) В случаите на предходната алинея превозвачът отговаря за щетите, настъпили във връзка с превозването на опасни товари, само според правилата за обща авария.
(4) Превозвачът може да разтовари от кораба във всяко пристанище забранен за превоз товар, в това число и товар, чийто внос в страната на местоназначението е забранен. Той запазва правото си върху цялото навло.


Пречки за влизане в пристанището

Чл. 147. (1) Ако поради непреодолима сила, включително и забрана от държавни органи или поради други причини, за които превозвачът не отговаря, корабът не може да влезе в пристанището на местоназначението, превозвачът е длъжен незабавно да уведоми за това изпращача или лицето, което има право да се разпорежда с товара, ако то му е известно.
(2) Ако в течение на разумен срок не се получи нареждане от изпращача или от лицето, имащо право на разпореждане, как да се постъпи с товара, превозвачът има право да го разтовари в едно от близките пристанища или ако прецени, че това е по-изгодно за изпращача, да върне кораба в началното пристанище.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако договорът е за превоз с част от кораб или с определено корабно помещение, превозвачът е длъжен да извърши разтоварването в друго пристанище съобразно с нареждането на изпращача. Ако такова нареждане не се получи в разумен срок след изпращане на съобщението от превозвача или ако полученото нареждане по преценка на превозвача, извършено с грижа на добър стопанин, не може да се изпълни без вреда за товарите на другите изпращачи, превозвачът може да разтовари и неговия товар в едно от предвидените за посещение най-близко пристанище, като му изпрати съобщение за това.
(4) Изпращачът или лицето, имащо право да се разпорежда с товара, е длъжно да възстанови на превозвача разходите от изчакването на неговото нареждане и допълнителните разходи за товарите, както и да заплати навлото съразмерно с фактически изминатото разстояние.


Легитимиран получател

Чл. 148. (1) Превозвачът е длъжен да предаде товара в пристанището на местоназначението на легитимирания получател по коносамента.
(2) Ако са издадени писмени нареждания за предаване на товара, превозвачът е длъжен да предаде на легитимирания притежател по всяко отделно писмено нареждане означената в него част от товара.
(3) Ако за товара са издадени няколко оригинални екземпляра от коносамента, превозвачът изпълнява задължението си, като го предаде на легитимирания получател по кой да е оригинален екземпляр. От този момент всички останали екземпляри губят силата си.
(4) Ако не е издаден коносамент, товарът се предава на лицето, посочено в договора или в допълнително нареждане от изпращача.


Известие за готовност на кораба за разтоварване

Чл. 149. (1) При чартърните превози превозвачът е длъжен да уведоми получателя, ако му е известен, или посоченото в договора лице за готовността на кораба за разтоварване.
(2) Ако получателят не е известен на превозвача или няма посочено в договора друго лице, известието (нотисът) се оповестява по обичайния за местоназначението начин.


Преглед от вещи лица преди предаването

Чл. 150. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Както превозвачът, така и получателят имат право да искат да се извърши проверка от вещи лица и сървейъри на състоянието, количеството и бройките на товара. Вещите лица и сървейърите уведомяват превозвача и получателя за времето, когато ще извършат проверката.
(2) Разноските за проверката се заплащат от страната, която е направила искането, а се понасят от неизправната страна.


Ненамиране на получателя

Чл. 151. Ако корабът е поставен в положение да извърши разтоварването, а получателят не може да бъде намерен въпреки съобщението, отправено по реда на чл. 149, превозвачът може да снеме товарите от кораба или да възложи разтоварването на предприятие, изпълняващо такава дейност, като ги предаде на съхранение. В тия случаи превозвачът отправя съобщение до изпращача и наново до получателя, ако не е уговорено друго.


Закъснение на получателя

Чл. 152. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) (1) Ако получателят е изявил готовност да приеме товара, но закъснее да извърши приемането му от кораба, превозвачът има право да предаде товара на съхранение за сметка и риск на получателя, като го уведоми за това.
(2) Ако поради закъснението на получателя или поради предаването на товара на съхранение времето за разтоварване изтече, превозвачът има право да иска заплащане на надлежните суми поради закъснението, както и обезщетение за вредите, които е претърпял в повече.


Неприемане на товар от получателя

Чл. 153. (1) Ако получателят откаже да приеме товара или не се яви да го приеме в установения срок, превозвачът може да го предаде на съхранение за сметка и риск на изпращача, освен ако не е уговорено друго.
(2) В тия случаи превозвачът може да иска от изпращача да му заплати неплатеното навло или дължимата част от него и другите вземания, възникнали във връзка с превоза.
(3) Изпращачът може да получи отказаните или неприети от получателя товари, като заплати и разноските по съхранението им или да се разпореди с тях, както намери за добре.


Разноски по разтоварването

Чл. 154. Ако договорът или разпоредби и обичаи, действуващи в пристанището, не предвиждат друго, разноските по снемането на товара от кораба върху кея или мястото по протежение на борда са за сметка на превозвача, а всички други разходи за вдигане на товара и за предаването му на получателя или на съхранение са за сметка на получателя.


Срокове за разтоварване; последици от неспазването им

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Срокът за извършване на разтоварването при чартърните превози започва да тече след изпращането на нотиса до получателя по реда на чл. 149.
(2) Продължителността на срока за разтоварване и на допълнителния срок за разтоварване, изчисляването на тези срокове, размерите на плащанията поради закъснение (демюрейдж) и на възнаграждението за предсрочно разтоварване се определят според съответните разпоредби на този кодекс за натоварване.


Действие на получаването

Чл. 156. (1) Ако получателят не уведоми писмено превозвача за липси (частично погиване или загубване) или за повреди в товара, докато завърши предаването (получаването), счита се до доказване на противното, че той е получил товара в съответствие с коносамента (или с писмените нареждания за предаване на части от товара), а ако превозът се извършва без коносамент - в съответствие с договора.
(2) Ако частичната липса или повредите не могат да се открият при обикновения начин за предаване и получаване на товара, получателят трябва да изпрати писмено уведомление за това до превозвача най-късно до изтичане на три дни от завършването на приемането.
(3) Ако при приемането на товара състоянието и количеството му са били установени съвместно с превозвача, получателят запазва правото си да иска обезщетение за частични липси и повреди и когато не отправи писмените уведомления по предходните алинеи.
(4) Уговорките в коносамента - а ако такъв няма - в превозния договор, които ограничават или затрудняват упражняването на правата на получателя, предвидени в този член, нямат сила.


Плащания при получаването

Чл. 157. (1) Получателят е длъжен да заплати при приемането на товара неплатеното навло или неплатената част от него, плащанията поради закъснение при натоварването, разтоварването и приемането (демюрейдж), както и разходите, извършени от превозвача за сметка на товара, а в случай на обща авария - и вноската, която му се припада.
(2) Ако превозвачът даде съгласие за това, получателят, вместо да плати сумите по ал. 1, може да предостави надлежна гаранция.


Последици от неплащането

Чл. 158. Превозвачът може да задържи товарите до заплащане на сумите по чл. 157 или до предоставяне на съответна гаранция.


Предаване на съхраняване

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако получателят откаже да заплати или изпадне в закъснение да заплати на превозвача сумите по чл. 157, превозвачът може да предаде товара на съхраняване за сметка и риск на получателя.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако корабът се забави поради предаването на товара на съхраняване, превозвачът може да търси за времето на това забавяне и сумите, предвидени за закъснение на разтоварването.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът уведомява незабавно изпращача за предаването на товара на съхраняване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако превозът се извършва с цял кораб, превозвачът уведомява изпращача за неплащането на дължимите суми от получателя и за неприемането на товара. В такъв случай той разтоварва кораба и предава товара на съхраняване само ако до разтоварването не се получи друго нареждане от изпращача.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако до изтичане на един месец от деня, в който корабът е пристигнал в местоназначението, предаденият на съхраняване товар не бъде потърсен от получателя и той не заплати дължимите суми по чл. 157, превозвачът има право да го продаде.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът може да продаде такъв товар и преди изтичане на месечния срок по предходната алинея ако подлежи на бързо разваляне или съхраняването му изисква разходи, размерът на които ще надхвърли стойността на товара.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на правосъдието с наредба определят сроковете за съхраняване на товари до приемането и заплащането им от получателя, както и реда за продажбата на такива товари.


Право на предпочитане

Чл. 160. (1) Превозвачът има право на предпочитане върху стойността на товарите, продадени по реда на чл. 159, за вземания за навло или част от него и за другите си вземания във връзка с товара или породени от закъснения при натоварването и разтоварването.
(2) Горната разпоредба се прилага и за вземанията на предшествуващите превозвачи по превоза на същия товар.
(3) Превозвач, който предаде товара на получателя, без да получи от него плащане на сумите, може да ги търси от него по общия ред.

Раздел III.
Изменение и прекратяване на договора


Връщане на товара преди отплаването

Чл. 161. (1) Изпращачът може да нареди писмено на превозвача в мястото на натоварването, преди корабът да е отплавал, да му предаде обратно целия товар или част от него. Ако има издаден коносамент, изпращачът може да упражни това право, ако върне на превозвача всички екземпляри от коносамента.
(2) Разноските по разтоварването и обратното предаване, както и последиците от закъснението на кораба да отплава са за сметка на изпращача.
(3) Превозвачът, доколкото договорът не предвижда друго, запазва правото си върху навлото в следните размери:
а) половината от пълното навло, ако нареждането на изпращача е извършено преди започването на сталийното време в мястото на натоварването независимо от това, дали корабът е пристигнал в него;
б) пълното навло, ако нареждането на изпращача е извършено след срока по буква "а" и договорът за превоз е сключен за едно пътуване, а ако това стане след изтичане на сталийното време - още и демюрейдж;
в) пълното навло за първото пътуване заедно с половината от навлото за останалите пътувания, ако договорът е сключен за няколко пътувания.


Нареждания на изпращача след отплаването

Чл. 162. (1) Изпращачът може да нареди писмено на превозвача и след отплаването на кораба да снеме и предаде товара или част от товара в предвидено междинно пристанище по пътя към местоназначението или в пристанище, където корабът е влязъл по силата на възникнала необходимост, или на друг получател в местоназначението. Ако е издаден коносамент, превозвачът е длъжен да изпълни това нареждане при условие, че изпращачът му върне всички екземпляри от коносамента или с негово съгласие му предоставя надлежна гаранция.
(2) Превозвачът, доколкото договорът не предвижда друго, запазва правото си върху първоначално уговореното навло. Всички допълнителни разходи, възникнали във връзка с изпълнението на нарежданията по ал. 1, са за сметка на изпращача.
(3) Превозвачът не е длъжен да изпълни нареждането на изпращача, ако то налага изменение на маршрута, което значително би забавило превоза на товари на други изпращачи при същото или при следващото пътуване или застрашава сигурността на кораба.


Нареждания на получателя

Чл. 163. (1) Получателят може да нареди на превозвача да снеме и му предаде товара или част от товара в предвидено междинно пристанище по пътя към местоназначението, както и да го предаде в междинно пристанище или в местоназначението на друг получател, ако върне на превозвача всички екземпляри от коносамента или при съгласие на превозвача за това му представи надлежна гаранция.
(2) В случаите на ал. 3 на чл. 162 превозвачът може да откаже да изпълни нареждането на получателя.
(3) Ако превозът се извършва без коносамент, получателят може да нареди на превозвача да предаде товара на друг получател само след като получи известието за готовност за разтоварване.
(4) В случаите на предходните алинеи превозвачът запазва вземането си за първоначално уговореното навло и за допълнителните разходи.


Отстъпване на превозвача

Чл. 164. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако стойността на предадения за превоз товар не покрива навлото и другите вземания на превозвача във връзка с товара, а изпращачът не заплати цялото навло предварително или не представи надлежна гаранция преди отплаването на кораба, превозвачът може до започването на превоза да развали договора.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако развали договора, той има право да иска половината от уговореното навло, вземанията поради закъснение, ако такива са възникнали, и другите вземания във връзка с товара. Снемането на товара от кораба се извършва за сметка на изпращача.


Отстъпване на изпращача при непредставяне на кораба

Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпращачът може да развали договора за превоз с цял кораб, част от кораб или корабно помещение, ако превозвачът не представи кораба в пристанището на товаренето до изтичане на уговорения срок или е допуснал закъснение да приеме товара на кораба или да го отправи натоварен на път.
(2) В горните случаи изпращачът има право да търси обезщетение от превозвача до размера на навлото, освен ако е уговорено друго.
(3) Разпоредбата на алинея първа не се прилага, ако корабът пристигне в пристанището навреме, но не може да пристане на уговореното или определено от изпращача място поради задръстване на пристанищата или поради други причини, за което превозвачът няма вина.


Отстъпване на изпращача при други превози

Чл. 166. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако договорът е за превоз с част от кораб, корабно помещение или на отделни пратки, изпращачът може да развали договора преди отплаването на кораба, като заплати на превозвача цялото навло, сумите поради забавяне, ако такова е настъпило, и разноските по разтоварването.
(2) Изпращачът не може да упражни правото на предходната алинея, ако разтоварването на приетия върху кораба товар би причинило значително закъснение за отплаването на кораба.


Отстъпване през време на превоза

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяка от страните по договора може да го развали след започване на пътуването, ако възникнат обстоятелства, които препятствуват трайно или за непредвидено време продължаването на превоза и по-специално в случаите на:
1. война, която може да постави кораба или товара в опасност от пленяване;
2. блокада на местоназначението;
3. задържане на кораба по нареждане на властите поради причини, които не зависят от изпращача или превозвача;
4. изземване на кораба за държавни нужди;
5. забрана на вноса в местоназначението, ако той се отнася до товари, към които спада и превозваният товар.
(2) В горните случаи навлото се заплаща според действително изминатото разстояние.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Задържането на кораба поради обстоятелства, за които никоя от страните няма вина, както и забраняването на износа или на вноса не дават основание да се развали договора без заплащане на обезщетение, ако това забавяне има краткотраен характер или забавянето е прекъснато преди изявлението за отстъпване на договора.
(4) Разноските по разтоварването са за сметка на изпращача.


Отстъпване преди отплаване

Чл. 168. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяка от страните по превозния договор може да го развали, без да заплаща обезщетение на другата, ако преди да отплава корабът, възникне някое от основанията, предвидени в чл. 167.
(2) Ако задържането на кораба или забраната на износа (вноса) имат краткотраен характер или са отпаднали преди писменото изявление за отстъпване от договора, последният не може да бъде прекратен поради отстъпване на някоя от страните.
(3) Когато договорът се прекратява поради отстъпване на някоя от страните по реда на ал. 1, разноските по разтоварването са за сметка на изпращача.


Прекратяване на договора по право

Чл. 169. (1) Договорът за превоз се прекратява по право (без изявление на някоя от страните за отстъпване), ако преди корабът да отплава от мястото на натоварването и без някоя от страните да е виновна за това:
1. корабът погине или бъде обявен като негоден за по-нататъшно пътуване;
2. корабът бъде взет като плячка или конфискуван;
3. индивидуално определеният товар погине;
4. товарът, определен по родови белези, погине, след като е поставен на кораба или е приет за натоварване и е поставен по протежение на кораба. Изпращачът може да запази договора в сила, ако вместо погиналия товар, определен по родови признаци, отправи до превозвача незабавно изявление, че е готов да предаде друг товар от този род за превоз преди изтичането на започналото сталийно време.
(2) Превозният договор се прекратява по право в горните случаи и тогава, когато някой от тях настъпи през време на пътуването. Превозвачът обаче запазва правото си на част от навлото съразмерно на изминатото фактически разстояние, като се изхожда от количеството на спасения и предаден товар, доколкото в договора не е уговорено друго.

Раздел IV.
Отговорност на превозвача


Отговорност според правилата на морските превози

Чл. 170. (1) Превозвачът отговаря за вредите в случаите на частична или пълна липса и поради повреждане на товарите от момента, в който ги приема за превоз, до момента на предаването им на получателя.
(2) Счита се до доказване на противното, че погиването, липсите или повреждането на товарите, настъпили, след като те са били приети за превоз, е причинено виновно от превозвача.


Отговорност за товари в пломбирани помещения или изправна опаковка

Чл. 171. (1) Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и повреждане на товари, ако последните са били поставени и са пристигнали на местоназначението в изправни помещения, с непокътнати пломби, поставени от изпращача.
(2) Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и повреждане на товари, разтоварени от кораби в цели и изправни опаковки, включително каси, пломбирани контейнери и др., без следи от отваряне през време на превоза.
(3) Получателят може да търси обезщетение от превозвача и в горните случаи, ако докаже, че липсата или повреждането е настъпило по вина на превозвача.


Вреди при невярно декларирани товари

Чл. 172. Превозвачът не отговаря за липса или повреждане на товара, ако те са свързани с неверни данни, дадени от изпращача или товарача относно естеството на товарните пратки, изправността на амбалажа или стойността на товара или за количеството на отделните единици товар.


Вреди поради навигационна и търговска небрежност

Чл. 173. (1) Превозвачът не отговаря за вреди и загуби, ако докаже, че пълната или частична липса или повреждането на товара е настъпило поради действие или бездействие на капитана, другите членове на екипажа, на пилота или на други лица, наети от превозвача при воденето или управлението на кораба (навигационна небрежност).
(2) За пълна или частична липса или за повреждане на товара, дължащи се на действия или бездействия на горните лица при приемането, натоварването, опазването, разтоварването или предаването на товара (търговска небрежност), превозвачът отговаря според разпоредбите на този кодекс.


Основания за освобождаване от отговорност

Чл. 174. (1) Превозвачът се освобождава от отговорност за вреди и загуби, ако докаже, че пълната или частична липса или повредата на товара са настъпили поради:
1. непреодолима сила;
2. опасност и случайни събития по море и в други плавателни води;
3. пожар, възникнал не по негова вина;
4. нареждания и други действия на органите на държавна власт, включително задържане на кораба, налагане на запор, установяване на карантина;
5. военни действия, включително и при необявена война, поради бунтове, обществени вълнения и др.;
6. стачки, локаути и други обстоятелства, довели до пълно или частично спиране или до ограничаване на работата;
7. спасяване или опит за спасяване на човешки живот, кораби или товари по море;
8. действие или бездействие на изпращача или получателя или на лицата, за които те отговарят;
9. скрити недостатъци на товара, присъщи негови свойства, включително и фирите.
10. недостатъчност на опаковката;
11. недостатъчност, неточност или неясност на знаците (марките) върху товара;
12. скрити недостатъци в кораба или неговите съоръжения, ако превозвачът не е бил в състояние да ги открие, макар да е положил дължимата грижа при подготовката на кораб, предназначен за извършване на превози.
(2) Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и за повреждане и когато те се дължат на други причини, за настъпването на които той или лицата, за които отговаря, нямат вина.
(3) Превозвачът не отговаря за липси и повреди на товарите, поставени на палубата, ако те настъпят във връзка с този начин на превозване.


Опасни товари (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 175. (1) Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и повреда на опасни товари и тогава, когато изпращачът при предаването на превоз или при натоварване на кораба по небрежност неточно или непълно е посочил техните свойства.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)


Задължение при обработка и превоз на опасни товари

Чл. 175а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Капитанът на кораба е длъжен да уведоми капитана на пристанището за вида и местоположението на опасни или вредни за човека и околната среда товари, които превозва, товари или разтоварва.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за обработка и превоз на опасни товари се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.


Изисквания към корабите

Чл. 175б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Минималните изисквания към корабите, движещи се от и към пристанища на Република България и пренасящи опасни или замърсяващи околната среда товари, се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.


Задържане и връщане на навло

Чл. 176. (1) Превозвачът има право да задържи цялото навло, както и да иска неизплатената част от него, ако товарът е погинал или повреден по причини, за които той не отговаря.
(2) Ако товарът е погинал поради корабокрушение или ако е иззет принудително, без вина на изпращача или превозвача, навлото, доколкото е платено, подлежи на връщане, ако не е уговорено друго. Ако след корабокрушението се окаже, че товарът е спасен или принудително иззетият товар бъде освободен, превозвачът има право на такава част от навлото, която съответствува на фактически изминатото разстояние.


Размер на обезщетението при погиване

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът е длъжен да заплати обезщетение за погинал (изгубен) товар в размер на неговата цена, но не повече от 300 лева за всяка единица товар.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Като единица товар се счита:
1. за генералните товари - всяка опаковка, съд, сандък, палет, контейнер, бройка, връзка или други единици товар, описани в тарифната номенклатура на пристанищата;
2. за насипните и наливните товари - всеки тон, ако навлото е определено според теглото;
3. за дървесината и другите товари - всеки тон или кубически метър, ако навлото е определено на база обем.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С международен договор, страна по който е Република България, може да се установи друг размер на обезщетението по ал. 1 за отделна единица товар.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Спрямо чуждестранен кредитор, чиято държава е установила по-нисък размер за отговорността на превозвача от тоя по ал. 1, превозвачът отговаря за обезщетения в рамките на този по-нисък размер.


Размер на обезщетението при обявена стойност

Чл. 178. (1) Ако товарът е бил приет за превоз с изрично обявена стойност, размерът на обезщетението се определя въз основа на нея. Ако превозът се извършва с коносамент, горното правило се прилага само ако уговорката за обявената стойност е вписана в коносамента.
(2) Обезщетението за погинал товар се намалява под размера на обявената стойност, ако превозвачът докаже, че действителната му стойност е по-ниска.


Място за определяне на цената

Чл. 179. (1) Цената на товара се определя според цената в местоназначението по времето, когато корабът е пристигнал или е трябвало да пристигне.
(2) Ако се окаже невъзможно да се определи цената на товара по реда на ал. 1, меродавна е цената в местоотправянето към деня, в който товарът е приет за превоз. Към тази цена се добавят разноските за превоза.
(3) От размера на обезщетението, изчислено по горния ред, се приспадат сумите, които получателят е спестил от навлото, от мито и поради неизвършване на други разходи в негова тежест.


Обезщетение при повреда на товари

Чл. 180. (1) Обезщетението за повреда на товарите се определя в размер на разликата между цената на тия товари в запазено състояние, изчислена според чл. 177 - 179, и цената им в повредено състояние.
(2) В случаите, предвидени от ал. 1 и 3 на чл. 177, размерът на обезщетението за повреда на товара не може да надхвърли цената, определена според техните разпоредби.


Уговорки относно отговорността на превозвача

Чл. 181. (1) Уговорките в превозния договор и в коносаментите, с които се установяват други основания, изключващи отговорността на превозвача, вън от предвидените в този кодекс, или ограничават нейния размер, или предвиждат по-тежки изисквания за нейното осъществяване, са нищожни.
(2) Горното правило не засяга уговорки, които уреждат по друг начин отговорността на превозвача за вреди и загуби поради погиване или повреда на товара, настъпили преди натоварването му или след разтоварването му от кораба, при превозите на живи животни и превозите на товари, поставени на палубата съобразно договора.


Обезщетения, дължими от изпращача

Чл. 182. (1) Изпращачът дължи обезщетение за вредите и загубите, които е причинил на превозвача, като е натоварил на кораба пратки и невярно е посочил вида и свойствата им или е извършил натоварването без знанието на превозвача.
(2) Горното правило се прилага и в случаите, когато невярно декларираният товар е лесно възпламенителен, избухлив или изобщо е опасен поради неговите свойства. В случаите, предвидени в предходната алинея, изпращачът отговаря за вреди и загуби и спрямо получателите или изпращачите на други товари, както и спрямо членовете на екипажа и пътниците.
(3) Ако опасните товари са приети на кораба със знание и съгласие на превозвача и от това последва вреда на товарите, изпратени от други изпращачи за други получатели, обезщетението към последните се дължи от превозвача.


Прилoжение на правилата за превоза при влаченето на плотове

Чл. 183. (1) Правилата относно превоза на товари се прилагат съответно и спрямо договорите за влачене на дървени материали в плотове.
(2) В тия случаи данните относно товара се вписват в коносамента според декларацията на изпращача, без да се проверяват от превозвача.
(3) Изпращачът предоставя плотовете на уговореното място в състояние, което обезпечава запазването им през време на превоза.
(4) Правилата на чл. 177 не се прилагат при влаченето на дървени материали в плотове.

Глава седма.
НАЕМ НА КОРАБ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.
Наем на кораб за определено време (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)


Основни белези

Чл. 184. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договор за наем на кораб за определено време (тайм-чартър) наемодателят се задължава да предостави на наемателя цял кораб срещу определена наемна цена, за да извършва той през уговореното време превози на товари или пътници или да го използува за друга дейност съобразно с този кодекс.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Сключването и съдържанието на договора за наем на кораб за определено време се доказва само с писмени доказателства.


Съдържание на договора

Чл. 185. Договорът за наем на кораб съдържа уговорки относно неговото наименование, техническите и експлоатационни данни, включително товаровместимост, бройки и видове помещения, хладилни и други технически инсталации, мощност на двигателите, скорост, дейностите за които ще се използува корабът, районите в които наемателят ще извършва плаванията за уговорените цели и др., размера на наемната цена и начините за нейното плащане, срока на наемането, мястото и времето на получаването и връщането на кораба.


Наем за определени пътувания (Загл. попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.)

Чл. 186. Страните по договора могат да уговарят предоставяне на кораба на наемателя за извършване на едно или няколко пътувания за осъществяване на предвидените цели вместо за определен срок.


Приемане на кораба

Чл. 187. (1) Наемателят може в границите на правата, които има по договора за наем на кораба, да сключи от свое име и договори с трети лица, на които да пренаеме кораба или част от него за целия срок или за част от него.
(2) В горните случаи първоначалният наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя съобразно разпоредбите на тази глава.
(3) Първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на договора за наем на кораба спрямо наемодателя и след сключването на договора за пренаемане.


Прехвърляне на кораба

Чл. 188. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При прехвърляне право на собственост върху кораб, отдаден под наем за определено време, както и при пренаемане на кораба от първоначалния наемател, върху друго физическо или юридическо лице наемното правоотношение не се прекратява.
(2) Горното правило има сила и в случаите, когато договорът за наем на кораб подлежи на вписване в корабния регистър на страната, където ще има седалище наемодателят, макар такова вписване да не е извършено.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В случаите на ал. 1 новият собственик на кораба встъпва по право в отношенията по наема на кораб на мястото на първоначалния наемодател. Плащанията, които наемателят е извършил спрямо първоначалния наемодател, имат сила и спрямо новия наемодател, ако са извършени, преди да получи писмено съобщение за встъпването на новия наемодател в договора.


Задължения на наемодателя

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемодателят е длъжен да предаде в уговорения срок на уговореното място на наемателя кораба в състояние на мореходност, годен за използуване с оглед на целите (видовете дейности, предвидени от договора), заедно с необходимите документи, надлежно снабден със съоръжения и комплектуван с необходимия екипаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемодателят е длъжен за срока на действие на договора за наем да поддържа кораба в състояние на годност за нормално ползване, както и да заплаща трудово възнаграждение на членовете на екипажа. Не са задължение на наемодателя разходите за повреди и погиване на кораба, съоръженията и снабдяването му, когато те са причинени виновно от наемателя.
(3) Разходите за дребни и текущи поправки на кораба и на съоръженията се понасят от наемателя.


Последици от непредаване на кораба

Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако наемодателят не предаде кораба на наемателя в уговорения срок, а ако такъв срок не е предвиден в договора - в срока, посочен в поканата, която му е отправил, наемателят може да развали договора с едностранно волеизявление, както и да иска обезщетение за претърпени вреди и загуби до размера на наема за един месец.
(2) Наемодателят може да се освободи от отговорност за обезщетение само ако докаже, че закъснението се дължи на причини, за които няма вина.


Използуване на кораба

Чл. 191. (1) Наемателят извършва съобразно с договора за наем експлоатацията на кораба от момента, в който той му бъде предаден, като придобива правата, поема задълженията и носи отговорностите по договорите за превоз на товари, включително и по коносаментите, подписани от капитана за товарите, приети за превоз.
(2) При експлоатацията на кораба наемателят трябва да държи сметка за неговата техническа характеристика, произтичаща от документите за кораба, както и да съблюдава договорните клаузи - относно начините за използуване на кораба и на неговите съоръжения.
(3) Наемателят на кораба отговаря и за обезщетения към пътниците, които се превозват на кораба, според правилата на глава VIII.
(4) Разноските за гориво и другите разходи по експлоатацията на кораба са за сметка на наемателя.
(5) Наемодателят няма право да превозва свои и чужди товари и пътници, за своя сметка в помещения на кораба, макар товарите, приети за превоз от наемателя, да не заемат цялата товарна площ, товарното пространство или тонажа на същия кораб, освен ако е уговорено друго.


Наемател и капитан

Чл. 192. (1) След като корабът бъде предаден на наемателя, капитанът и другите членове на екипажа са длъжни да изпълняват нарежданията на наемателя относно търговската експлоатация на кораба, в това число и във връзка с приемането на товари за превоз, подреждане и предаването им в корабните помещения, извършването на превоза и предаването на получателите. Тази разпоредба се прилага независимо от обстоятелството, че трудовите отношения между капитана, членовете на екипажа и наемодателя продължават да съществуват.
(2) След като корабът бъде предаден на наемателя, наемодателят може да отправя нареждания до капитана само във връзка с техническата експлоатация на кораба, вътрешния ред, състава и дисциплината на корабния екипаж.


Последици от погиване на кораба

Чл. 193. Ако корабът погине, наемната цена се дължи до деня на погиването, а ако този ден не може да се установи - до деня, в който е получено последното известие за него.


Плащане на наемната цена

Чл. 194. (1) Наемателят е длъжен да плаща наемната цена преди началото на периода от време, за който се дължи. Ако страните не са уговорили друго, счита се, че този период е месечен.
(2) Наемателят не е длъжен да плаща наем за периода от време, през течение на който корабът се е намирал в състояние на негодност за експлоатация поради немореходност, липса или некомплектност на екипажа, когато наемодателят предоставя кораба с екипаж, липса или повреда на съоръженията. През този период от време наемателят не отговаря и за разходите по експлоатацията на кораба.
(3) Ако корабът е станал негоден за експлоатация по вина на наемателя, наемодателят има право да иска пълно заплащане на наемната цена независимо от обезщетението за вредите, причинени от наемателя.


Последици от неплащане на наема

Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако наемателят изпадне в закъснение да плати уговорения наем, без да има основание да откаже да стори това, или използува кораба противно на договора, наемодателят може да развали договора и да иска обезщетение за претърпените вреди или целия наем до края на договореното времетраене.


Повреда на кораба

Чл. 196. Наемателят не отговаря към наемодателя за погиването и повредите на кораба или на съоръженията, настъпили по вина на капитана и други членове на екипажа, ако те са назначени от наемодателя.


Изтичане на срока

Чл. 197. (1) Договорът за наем на кораб се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен.
(2) Ако наемателят не върне кораба на наемодателя в уговореното място незабавно след прекратяване на договора, а ако няма уговорка по този въпрос - в мястото, където го е получил, той дължи на наемодателя обезщетение в размер на двойния наем за времето на закъснение.
(3) Ако наемателят има вина за закъснението, наемодателят може да иска обезщетение за вредите, надхвърлящи размера по предходната алинея.
(4) Времето, през което наетият кораб е бил използуван за оказване на помощ и за спасяване по море, не се счита за закъснение.


Други основания за прекратяване

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за наем на кораб се прекратява по право, ако корабът погине, бъде конфискуван и други.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяка от страните може да развали договора, ако целите, за които той е сключен, не могат да се постигнат поради избухване на война, обществени вълнения и др. при условие, че тези обстоятелства засягат районите, в които наемателят предстои да извърши дейностите, за които го е наел.
(3) Относно връщането на кораба се прилага чл. 197.


Разпределение на суми поради помощ и спасяване

Чл. 199. Възнаграждението, което се следва за оказване на помощ и спасяване, извършено с кораба през течение на наемния период, се разпределя поравно между собственика и наемателя, след като се приспаднат сумите за отстраняване на повреди, причинени на кораба, разходите по спасяването, както и сумите за възнаграждение на екипажа.

Раздел II.
Договор за беърбоут чартър (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)


Основни белези

Чл. 199а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.


Сключване

Чл. 199б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) При сключване на договор за беърбоут чартър корабособственикът (наемодателят) се задължава за определен срок срещу заплащане на определена наемна цена да предостави на наемателя (беърбоут чартьора) пълното право на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
(2) Договорът за беърбоут чартър се сключва в писмена форма.


Съдържание на договор за беърбоут чартър

Чл. 199в. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за беърбоут чартър трябва да съдържа клаузи относно страните по договора, името на кораба, неговия клас, когато има такъв, знамето, техническите и експлоатационните данни на кораба, разхода на гориво, района на плаване, целта на наемането на кораба, мястото и времето на предаване и приемане на кораба, наемната цена и срока, за който се наема корабът.


Пренаемане на кораб, нает по договор за беърбоут чартър

Чл. 199г. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) В случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него.
(2) В случаите по ал. 1 първоначалният наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя съобразно разпоредбите на този раздел.
(3) Първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключването на договора за пренаемане.


Мореходност на кораба

Чл. 199д. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабособственикът е длъжен да предаде кораба на наемателя по договора за беърбоут чартър в мореходно състояние, годен за експлоатация по отношение на корпуса, машините и оборудването, за целите на наема, предвидени в договора.
(2) Наемателят е длъжен да поддържа кораба в мореходно състояние за своя сметка през целия срок, за който е сключен договорът. Отстраняването на скритите недостатъци е задължение на корабособственика.


Екипаж

Чл. 199е. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемателят комплектова кораба с екипаж. Капитанът и другите членове на екипажа са подчинени на наемателя.


Задължения на наемателя по договора за беърбоут чартър

Чл. 199ж. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Наемателят застрахова кораба и своята отговорност пред трети лица.
(2) След изтичането на срока по договора за беърбоут чартър наемателят е длъжен да върне кораба на корабособственика в такова състояние, в каквото е получен от него, като се отчита нормалното износване вследствие на експлоатацията му.


Отговорност на наемателя пред трети лица

Чл. 199з. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемателят отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.


Плащане на наема

Чл. 199и. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Наемателят заплаща наема на корабособственика в срокове и по начин, определени в договора.
(2) В случай на неплащане на наемната цена по неуважителни причини повече от 14 календарни дни или в друг срок, определен в договора, корабособственикът има право без предизвестие да прекрати договора, да си възстанови владението и контрола върху кораба и да търси обезщетение за причинените му вреди.
(3) В случай на погиване на кораба наемната цена се дължи от деня, предвиден в договора, до деня на погиването му, а ако този ден не може да бъде установен - до деня на последното получено известие от кораба.


Недопускане изземването на кораба

Чл. 199к. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато е уговорено изкупуване на кораба при условията на договор за беърбоут чартър, корабособственикът няма право да прекрати договора в случай на забавяне плащането на последната вноска за срок, по-голям от 14 календарни дни, ако просрочването е причинено от обстоятелства, за които наемателят няма вина. В тези случаи корабособственикът запазва правото си да търси от него обезщетение за причинените от забавата вреди.


Изкупуване на кораба

Чл. 199л. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато в договора за беърбоут чартър е уговорено изкупуване, собствеността върху кораба се прехвърля от наемодателя, когато той е корабособственик, на наемателя по договора, при условие че последният е изпълнил задълженията си по договора за беърбоут чартър и е платил последната вноска.


Отговорност за недостатъци на изкупения кораб

Чл. 199м. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемодателят отговаря за скрити недостатъци на изкупения кораб, ако наемателят докаже, че тези недостатъци са съществували или са възникнали преди прехвърлянето на собствеността върху кораба.

Глава осма.
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И БАГАЖ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)


Основни белези

Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с кораб пътника и личния му багаж до определено място срещу заплащане на превозна цена.


Пътнически билет

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Договорът за превоз на пътници се сключва с издаването от превозвача на индивидуален или колективен пътнически билет. Пътническият билет е доказателство за сключването и съдържанието на договора за превоз, както и доказателство за заплащането на превозната цена.
(2) Пътническият билет трябва да съдържа означение на мястото и датата на издаването, мястото на тръгването и на пристигането, както и цената на превоза. Билетът може да бъде поименен или на приносител. При поименните билети правото на превоз може да се прехвърли на друг пътник само със съгласието на превозвача.
(3) За цените на извършваните услуги превозвачът е длъжен да обяви съответна тарифа.


Превоз на багаж

Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В превозната цена, означена на билета, се включва и превозът на личен (ръчен) багаж. Обемът или тежината на вещите, които съставляват личен багаж и се превозват в помещенията за пътници, се определят от превозвача.
(2) Багажът, надвишаващ установените граници, се приема за превоз със същия кораб срещу заплащане на допълнителна цена, като превозвачът издава разписка на пътника, която съдържа точно означение на багажа, датата на приемането, мястото на тръгването и назначението.