Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) С наредбата се определят свързаните със служебното положение на държавния служител права за:

1. служебна книжка и служебен стаж;

2. (отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) основна заплата и допълнителните възнаграждения към нея;

4. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) ползване на платения годишен отпуск;

5. представително и униформено облекло;

6. командироване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) По отношение на дипломатическите служители наредбата се прилага, доколкото не е установен специален ред със Закона за дипломатическата служба и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Чл. 2. (1) Служебна книжка се издава от органа по назначаването на всяко лице, което постъпва за първи път на държавна служба, по образец съгласно приложение № 1. Постъпването за първи път на държавна служба се удостоверява от лицето с декларация.

(2) Стойността на издадената за първи път служебна книжка е за сметка на съответната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Във всяка администрация се води прономерован, прошнурован и заверен с подпис и печат дневник за издадените от нея служебни книжки по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) При постъпването си на държавна служба държавният служител е длъжен да представи служебната си книжка на лице, определено от органа по назначаването.

(2) Служебната книжка се съхранява в администрацията на органа по назначаването.

(3) За получените и съхраняваните в администрацията на органа по назначаването служебни книжки се води отделен дневник по образец съгласно приложение № 3.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) В дневника по ал. 3 се отбелязва предаването и връщането на служебната книжка от държавния служител през времетраене на служебното му правоотношение в съответната администрация.

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Необходимите данни за държавния служител се нанасят в служебната книжка, подписват се и се подпечатват от определеното от органа по назначаването лице.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 06.06.2006 г.) Вписванията в служебната книжка се правят своевременно въз основа на официални документи.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) В случаите на неправилно или неточно вписване в служебната книжка поправките се извършват от лице, определено от органа по назначаването, направил първоначалното вписване, и се заверяват с подпис и печат.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) В служебните книжки на дипломатическите служители се вписват и следните обстоятелства, свързани с тяхното правно положение по Закона за дипломатическата служба:

а) дипломатически ранг - вместо ранг на държавен служител;

б) дипломатическа длъжност съгласно Класификатора на дипломатическите длъжности по чл. 42 от Закона за дипломатическата служба;

в) стаж в дипломатическата служба.

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 6. (1) Запорните съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, се вписват в служебната книжка.

(2) Ако държавният служител премине на работа на друга държавна служба, удръжките върху заплатата продължават да се правят въз основа на вписванията по ал. 1.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 06.06.2006 г.) (1) В срок 3 дни от издаването на заповедта по чл. 81б от Закона за държавния служител за временно преместване в друга администрация изпращащата администрация предава на приемащата служебното досие на държавния служител.

(2) Всички вписвания в служебната книжка през периода на временното преместване в друга администрация се извършват от определения за това служител в приемащата администрация.

(3) В срок 3 дни след изтичането на срока на временното преместване в друга администрация служебното досие на държавния служител се връща от приемащата на изпращащата администрация.

Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато уволнението на държавния служител е признато за незаконно или бъде изменено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписването на тези обстоятелства в служебната книжка се извършва от лице, определено от органа по назначаването, прекратил служебното правоотношение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 06.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При отказ на органа по назначаването или при закриване на администрацията без правоприемник изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" извършва вписването в служебната книжка.

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2000 г., попр. - ДВ, бр. 90 от 2000 г.) При прекратяване на служебното правоотношение продължителността на служебния стаж, придобит от служителя при съответната администрация към датата на прекратяването, се записва с цифри и с думи и се подписва и подпечатва от органа по назначаването или от упълномощено от него длъжностно лице, като се поставя щемпел:

(2) При прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването отразява необходимите данни в служебната книжка и я предава незабавно на служителя срещу подпис.

(3) Когато служебната книжка не бъде получена от държавния служител, органът по назначаването му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата с обратна разписка или предадена на определено от държавния служител лице само ако за това има писмено упълномощаване.

Чл. 10. (1) Когато служебната книжка бъде загубена или унищожена, органът по назначаването издава дубликат, в който вписва необходимите данни, съдържащи се в служебното досие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 06.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При загубване или унищожаване на служебна книжка от лице, което не е в служебно правоотношение, по негово писмено искане му се издава дубликат от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" въз основа на данните, съдържащи се в административния регистър.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 06.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Неполучените от държавните служители служебни книжки се съхраняват при органа по назначаването 10 години след прекратяване на служебното правоотношение, след което се предават на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При закриване на администрацията без правоприемник неполучените служебни книжки се предават и се съхраняват от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Чл. 12. (1) Служебният стаж по Закона за държавния служител се установява със служебната книжка и с всички доказателствени средства, освен ако в закон или в нормативен акт е предвидено друго.

(2) Служебният стаж се изчислява по реда на чл. 355 от Кодекса на труда.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2008 г.) Служебният стаж на държавните служители, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин служебен стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2000 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2008 г.) Под трудовия стаж, нанесен в служебната книжка въз основа на представени други документи от държавния служител, се поставя щемпел:

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

(3) При полагането на извънреден труд се спазва правото на непрекъснатата междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

(2) Мястото на разположение се определя от органа по назначаване и от държавния служител.

(3) Времето, през което държавният служител се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

(5) Максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава:

1. общо за един календарен месец - 50 часа;

2. за едно денонощие през работни дни - 6 часа;

3. през почивни дни - 24 часа.

(6) На държавния служител не може да се възлага да бъде на разположение:

1. в два последователни работни дни;

2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2006 г., в сила от 31.03.2006 г.)

Чл. 24. (1) (Предишен текст на чл. 24 - ДВ, бр. 35 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За времето на платения годишен отпуск държавният служител получава основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер, определени по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска.

(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случаите, когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното възнаграждение за всеки ден от отпуска през съответния месец се определя от възнаграждението по ал. 2 и броя на работните дни на съответния месец.

(4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на възнаграждението по ал. 2, се извършват съответните преизчисления на среднодневното възнаграждение по ал. 2 и 3 и разликата се доплаща.

(5) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 06.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.)

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.)

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по назначаването.

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) (1) Преди да утвърди графика по чл. 57, ал. 1 от Закона за държавния служител, органът по назначаването е длъжен да покани всички държавни служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години.

(2) Графикът се изготвя така, че да се осигури нормално протичане на дейността на администрацията, както и да се даде възможност на всички държавни служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

(3) Графикът съдържа данни за трите имена на държавния служител, заеманата длъжност, продължителността на редовния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването на платения годишен отпуск.

(4) Органът по назначаването е длъжен да информира всички държавни служители за утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в администрацията екземпляр от графика.

Чл. 26в. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) (1) В графика се включват всички държавни служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година.

(2) Органът по назначаването включва в графика и определя времето на ползване на платения годишен отпуск на държавните служители, които са били поканени по реда на чл. 26б, ал. 1 да определят времето на ползване на платения годишен отпуск, но не са направили това.

(3) В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години.

Чл. 26г. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) (1) Органът по назначаването допълва графика за държавните служители, които са отсъствали към датата на утвърждаването му, както и за държавните служители, които са назначени след утвърждаването му.

(2) Когато нуждите на службата налагат, графикът може да се изменя по реда на чл. 57, ал. 2 от Закона за държавния служител.

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) (1) В случаите по чл. 59, ал. 1 от Закона за държавния служител органът по назначаването може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен държавен служител, така и на всички държавни служители от съответното структурно звено.

(2) В случаите по чл. 59, ал. 4 от Закона за държавния служител давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск започва да тече от края на календарната година, през която държавният служител се е завърнал на работа.

(3) В случаите на чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител органът по назначаването своевременно уведомява държавния служител за издадената писмена заповед.

Чл. 26е. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител се определя пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж.

Чл. 27. (1) Държавният служител има право на представително работно облекло за всяка календарна година.

(2) При постъпване на държавна служба през календарната година държавният служител има право на представително работно облекло, пропорционално на оставащите до края й месеци.

(3) Когато държавният служител напусне, той възстановява получената сума за представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените месеци за годината.

(4) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 06.06.2006 г.) При временно преместване в друга администрация държавен служител, който е получил стойността на представителното облекло в изпращащата администрация, не възстановява получената сума. Той има право да получи стойността на представителното облекло от приемащата организация за следващата година.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 06.06.2006 г.) Стойността на представителното облекло се дава в пари, като изборът и видът на облеклото се осигуряват от всеки държавен служител.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Стойността на представителното работно облекло на държавните служители за една календарна година е, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за ръководни длъжности - до 450 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за експертни длъжности - до 250 лв.

(2) Конкретната стойност на представителното работно облекло се определя от органа по назначаването за всяка календарна година.

(3) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 06.06.2006 г.) Държавен служител, който работи на непълно работно време, има право на сума за представително облекло съобразно заеманата длъжност и пропорционално на определената в заповедта за назначаване продължителност на работното време.

Чл. 29. (1) Право на униформено облекло имат държавни служители, за които с нормативен акт е предвидено носенето му при изпълнението на служебните задължения.

(2) Видът, стойността и сроковете за износване на униформеното облекло за отделните категории държавни служители се определят от органа по назначението съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 30. Държавните служители, които имат право на униформено облекло, нямат право на представително работно облекло.

Чл. 31. Средствата за представителното работно и за униформеното работно облекло на държавните служители се осигуряват от съответните бюджети.

Чл. 32. За времето на командировка в страната или в чужбина държавният служител получава пътни, дневни и квартирни пари при условията, по реда и в размерите, предвидени в нормативните актове за работещите по трудови правоотношения.